„Безбог“ – филм, който сваля направо в ада

Преди месец българският филм „Безбог“ спечели голямата награда на кинофестивала в Локарно. Последваха още поредица от отличия за дебютната работа на режисьора Ралица Петрова, включително и триумф на варненския „Златна роза“ – а съвсем скоро се разбра и за статуетка, получена в грузинския град Батуми. След феста в Швейцария, френският „Монд“ посвети специален материал на програмата – озаглавен „Източноевропейските филми са определено мрачни“, в него се посочва, че петната на Златния леопард, най-високото отличие на събитието, никога преди не са изглеждали по-черни.

„Днес сякаш е забравена старата истина, че цветът и хуморът не са несъвместими с възмущението – написа френското издание. – По време на 69-ия кинофестивал в Локарно леките филми са повърхностни, а сериозните – потискащи. Петната на Златния леопард никога не са изглеждали толкова черни.“

„Монд“ прави паралел между предложенията от Западна Европа и тези от Източна. Според критиците Италия и Франция са излезли с „комедии без никакви претенции“, за разлика от българските „Слава“ (на Кристина Грозева и Петър Вълчанов) и „Безбог“:

„Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов ни показват беден железничар, хвърлен между зъбците на бездушния бюрократичен апарат. А „Безбог“ на Ралица Петрова сваля публиката направо в Ада: лентата разказва за безнадеждния живот на санитарка, съюзила се с корумирани полицаи, които отнемат идентичността на безпомощни възрастни хора, за които тя предполагаемо трябва да се грижи. Чернота без нюанси лъха от тези два филма, които карат дори най-тъмните хрумвания на румънските им съседи (също нелишени от фатализъм) да минат едва ли не за безгрижни зрелища“.

Източна Европа е представена в Локарно с „Белязани сърца“ на Раду Юде по едноименния роман на румънеца Макс Блехер, както и с „Последното семейство“ на полския режисьор Павел Матушински – филм за рода на прочутия художник Зджислав Бексински, добавя френското издание, като посочва, че „тук хуморът все пак си проправя път между иначе мрачните облаци на сякаш обичайното за района настроение“.

„Абсурдът едновременно озадачава и води към размисъл и – можем ли да го кажем? – художествена наслада от нюансите на интерпретацията“, заключават от изданието.