Безделнишки дзен

„Сега, красавици чудесни,
един напудрен млад креол
навярно ви развлича с песни
и смях в оранжевия хол.“
Андре Мороа

Шабат шалом, любомудрий читателю! Холът на настоящия небрежен поглед в живота на буржоата не е оранжев, но ти ще да ни простиш това опущенийце. Споменатият буржоа не е нито благородник, нито отрудена и облъскана пчелица, а прочут безделник и ценител на житейската естетика по бургундски (за самото бургундско да не говорим). Соросоидната душа на буржоата-безделник се отпуска в съботонеделието, отдава се на любимите си литературни занимания и на дозапълване на ъгълчетата – и вижте как хубаво си вървят думите „не-деля“ и „без-делие“!

Както го казваше безсмъртният вожд и учител на цялото мечтателно човечество Вилхелм Хауф:

Съкровищнико в еловия лес,
от векове живееш и до днес
богат си ти в леса си безпределен –
и щедър към родените в неделя!

Макар че скромният и бъбрив автор на настоящата безцелна, макар и правдива повест, е роден по-скоро във вторник. Уви, никой не е съвършен.

Ала ще си речеш – а защо въобще чета това безцелно съчиненийце? Но как защо? Нали и ти, любезний събеседнико пред монитора, имаш макар и една свободна заран, в която се чувствуваш повелител на съдбата си, отпущаш му края с крака в любимите си пантофи и едно късно кафенце в предпочитаната ти напукана чаша, от която на никого другиго не позволяваш да пие и се отдаваш на безделнишки дзен, преди да е почнала новата седмица. Нали и ти за няколко блажени мига (а аз сърдечно ти пожелавам да са часове) ставаш сякаш някой ленив и благороден махараджа, който бавно и щастливо размисля дали да извика на слугите си за още грозде не е излишно усилие в нашия бързотечен свят. Безделнишкият дзен не е нищо различно от dolce far niente на ренесансовите умове, от otium на сериозните римляни, които си отдъхваха с по някой нравствен трактат на Цицерона в паузата между завладяването на две нови провинции, от σχολή на изисканите елини, изпълващи моментите на съзерцание с творческия импулс на своите вечно будни умове.

Авторът си спомня, че любимият му учител по философия в даскало казваше някога:

– Трябва да знаете, че гърците са били едни великолепни безделници, иначе никога нямаше да създадат Философията, тази царица на науките!

И наистина, как да не създадеш логиката и диалектиката, когато робите се трудят, а ти яко человек слободен и като истински гражданин на своя горд полис размисляш свободно над чудните Божии дела и над мъдрата уредба на Вселената.

Наслади се на своето свободно време, почитаемий читателю. Мърдай весело и небрежно пръстите на краката си, допий си кафето, па и още едно си налей с щедър жест. Ако изтървеш някоя троха от закуската, не страдай, а остави на кучето си да я събере. Кроткото му сърце ще ти бъде благодарно (а ако нямаш куче, то не страдай, защото всички сме смъртни и никой под това небе не е и няма да бъде съвършен, както вече споменах). Прегледай някои снимчици на животинки или каквото друго ти доставя радост в неочаквано топлия ранен декември и си помечтай за скоро идващите никулденски, пък и коледни трапези. Признавам, че те са предмет и на моето трепетно ожидание, защото дзенът си е дзен и безделието си е безделие, но раблезианството стои над всичко.

Присъщо е на добрия човек да може да се отпусне назад в стола си и фалшиво да си подсвирква някоя любима мелодия. Естествено е за него да свали от рафта том от стар, почитан писател и с наслада да помъдрува малко над съвършения слог и изисканата му реч. Не му е чуждо състоянието, в което малките почивки на всекидневието се превръщат в дребен повод за празник, за свобода и за щастие. Да оставим на злодеите и негодниците тяхното неблагочестиво и постоянно сноване, суетнята, липсата на способност за отпускане. Един ден те и в Ада ще се въртят неспирно на дяволските шишове, но там няма да има отдих и напразно прокълнатите души ще искат дори само миг спокойствие. Благородният човек се присмива на постоянното търчане и си върши работата без много вдигане на пушилка.

Но стига по морални и метафизически теми. Прескромният ми план е да завърша настоящото до теб писъмце, за което искрено се надявам да те е забавлявало, да си измисля късна и богата ергенологическа закуска, да видя кой какви вечерни планове има и с цялото си същество да се отдам за няколко часа на ленив (но не повърхностен) прочит на една прекрасна книга от мосю Волтер, с която наскоро по милост Божия се сдобих. Зер след съботите и неделите идват понеделници и силите, сбрани в сладостен отдих, ще трябва да бъдат отдадени за просветителская и прочие народополезна дейност.

Бъди щастлив и щади черний си дроб!