Бездомната котка на Театър „София“

Ириней Константинов изигра чудесна роля пред препълнена зала на премиерното представление „Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „Сълза и смях“. Сълзата приюти бездомните артисти на Театър „София“, които чакат общината да реконструира сцената им.

Текстът на американския класик Тенеси Уилямс, отличен с две награди „Пулицър“, е един от най-качествените в световната драматургия, съблазън и за филмовите режисьори. Като стандарт за интерпретацията на тази пиеса остава екранизацията от 1958 г. на режисьора Ричард Брукс. За изпълнението си на ролята на Маги Елизабет Тейлър печели номинация за „Оскар“ – една от общо шест за продукцията. Нейният съпруг Брик е изигран от Пол Нюман.

Пиесата на Тенеси Уилямс разказва за конфликтите в семейство, събрало се по повод 65-ия рожден ден на Големия татко, много богат плантатор от южните щати. Неговият син фаворит Брик е непрекъснато пиян, неуспял да погаси тъгата си след смъртта на най-добрия си приятел (намекът за хомовръзка между двамата остава в текста). За сметка на безволевото му присъствие, жена му Маги – котката от заглавието на пиесата – е адски действена, готова да издере очите на всекиго, който оспорва намерението на Бащата да остави завещание в полза на Брик. Конкурентите са другият син Гупър и жена му Меи, които се мъчат да уязвят Брик и Маги с натякването, че нямат дете, докато те имат пет. Особено силни са диалозите, изпълнени с алчност, вероломство, омраза, но и с любов.

През 80-те години на ХХ век Иванка Димитрова превежда „Котка върху горещ ламаринен покрив“ и я дава на режисьора от Народния театър Енчо Халачев да я постави там. В ролята на Маги влиза Виолета Гиндева. Бащата е Стефан Гецов, Майката са Таня Масалитинова и Маргарита Дупаринова, Брик е Илия Добрев, брат му Гупър е Сава Хашъмов, а неговата жена е Адриана Андреева. След това българските режисьори някак избягват този текст на Тенеси Уилямс, навярно заради сложността на персонажите, които изискват силно актьорско присъствие. През 2019 г. излезе „Котката“ на Бойко Илиев с Йоана Буковска в ролята на Маги в Младежкия театър.

В постановката на Стайко Мурджев сега тази роля е дадена на Елеонора Иванова, 26-годишна възпитаничка на проф. Ивайло Христов с екзотично красиво лице, която намери отличен прием в трупата на Театър „София“. Знаем я и от главните роли във филмите „Чалга“ на Мариан Вълев и „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов. В Театър „София“ тя влезе с апломб след силна роля в постановката на Николай Поляков „Игри в задния двор“. За съжаление, като че ли липсата на контрол от страна на режисьора Стайко Мурджев върху младата актриса оставя усещане за еднообразие в първите сцени. В началото сценичният ú образ се разгръща в остри пререкания със съпруга ú Брик (Богдан Григоров-Гринго) заради несекващото му пиянство и отказа му да се намеси в битката за наследството на богатия му баща. Уви, Стайко Мурджев е заложил само на една струна в изпълнението на актрисата, която крещи в залп от упреци и обвинения без капчица ирония, жалост, копнежи и всякакви други нюанси. Режисьорът все пак компенсира този недостатък, като е предоставил на Ириней Константинов ролята на Големия татко, бащата на Брик. Доайенът на Театър „София“ играе в този запомнящ се образ като актьор от големия европейски театър, без никакъв намек за театрален провинциализъм, какъвто често се усеща у нас.

Ириней Константинов и Богдан Григоров – Гринго – баща и син в „Котката“ на Стайко Мурджев. Снимка: Иван Дончев/Театър „София“

Бащата в изпълнението на Ириней Константинов не крие пристрастието си към по-малкия син, не се скъпи да демонстрира обичта си, като признава, че е проследявал живота му в самостоятелното му семейство. Но той вмъква в загрижеността си за състоянието му самоирония и самосъжаление, че е допуснал промяната в поведението на любимеца си. Промъкват се и нотки на горест, че е неспособен да промени психиката на Брик. Без да задълбава в обиди, той се отнася с пренебрежение към инфантилните купонджийски изблици на жена си (много добра роля на Петя Силянова). Факт е сложното, нюансирано присъствие на Ириней Константинов. Той не си позволява да следва шаблоните на популярни актьори в тази роля (пред очите ми е боботещото наставническо изпълнение на Стефан Гецов) и намира отличен баланс между гласа и жестовете.

В другите основни роли са Владимир Солаков (другият брат), който залага на перфидно отношение към брата си фаворит и на примирено съгласие спрямо изобличението, че непрекъснато го шпионира, както и Невена Калудова (неговата съпруга) в силна агресивна интерпретация на антипатична жена.

За късмет на трупата, която продължава да страда от липсата на своя театър и пътува по столичните сцени, залата беше пълна до последния стол, което подсказва, че хората познават великолепната пиеса на Тенеси Уилямс и са се затъжили за артистите на Театър „София“.