Бездомници вилнеят на „Раковска“

Да побереш Низината Тортила, легендарната Тортила Флет, на мъничката сцена на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е чудо. Но затова се говори за театралната магия – в театъра всичко е възможно, особено когато е в ръцете на истинска веща в занаята като режисьорката Нина Димитрова. 

Димитрова дестилира есенцията на романа „Тортила Флет“ в два часа и двайсет минути. 140 минути, в които публиката седи хипнотизирана, смее се спонтанно, сдържа дъх едновременно, докато пред нея вилнеят бездомниците от тайфата на Дани.

Като голям почитател на Стайнбек в началото бях скептична. Тънкият хумор и дълбокото социално послание, заложени в романа, не изглеждат много подходящи за есенциално театрално интерпретиране, мислех. Но осъзнах, че предварителната ми настройка е дълбоко погрешна. Беше и смешно, и тъжно, и истинско – паисаносите оживяха в цялата им характерност, пресътворени от шестимата млади актьори. И макар Венцеслав Димитров да е точно обратното на „дребен, мургав“ и с крака с „точните извивки на конските туловища“, както го описва Стайнбек, той беше влязъл в кожата на Дани изцяло, доминирайки на сцената с присъствието си. Денис Хаят (една от водещите фигури в трупата на Театър „Кредо“) в ролята на Пайлън, имаше и още една тиха, почти незабележима роля – да овладява хаоса, в който би могло да се превърне това стълпотворение от образи.

Декорът беше от шест сгъваеми във всички посоки кашона, четири летви и една рамка. Трудно е да се осъзнае колко фантазия е била нужна, за да се изгради от тях пъстротата на Тортила Флет. Кашоните се превръщаха в домове, в легла, във влакови композиции. При това преобразяването беше вплетено в хармонична хореография, неразделна част от тъканта на постановката. Шестимата бездомници, приютени на сцената, изграждаха със собствените си ръце всеки мизансцен ненатрапчиво, водейки зрителя със себе си по пътеката на несдържаното въображение.

Спектакълът беше и интерактивен. Докато тайфата на Дани изпиваше „галони с вино“ на сцената, актьорите намериха време да се втурнат сред публиката и да раздават вино на зрителите. Поне няколко „галона“ ще бъдат изпити в спомен за това удивително представление в домовете на щастливците, присъствали на премиерата.

Три години Нина Димитрова е подготвяла тази постановка. Три години е свивала мащабите на сценичното й представяне по принуда, поради липса на пари, поради откази от големи театри. Но всъщност просто е сгъстила идеите си до есенция, направила е вещерски извлек със сила, която помита и омагьосва зрителя.

На десетата минута от спектакъла ризите на актьорите бяха мокри от пот. Защото те летяха, изиграли два пъти (с пълна репетиция преди това), тази трудна, дълбока, изпиваща енергията им адаптация по Стайнбек. Но отново със силата на театралната магия тази енергия премина у зрителите. И шумът след края на спектакъла беше приглушено възхитен, по „Раковска“ тръгнаха 199 души, които тихо и въодушевено разговаряха за преживяното.

Началото на театралния сезон за публиката на „Тортила Флет“ беше ударно. А бездомниците още ще стоят на „Раковска“ – идете да ги видите.