„Езеро на безкрайността“ на 3 хил. години открито в Италия

Мистериозна дървена конструкция, открита в Италия и датирана отпреди 3000 години, предизвика сравнения с британския Стоунхендж сред учените. Новото откритие вероятно е служило като „езеро на безкрайността“ и е отразявало небето по време на религиозни ритуали, гадаело се по повърхността му и давало на участниците усещането, че надникват в друг свят, пише „Live Science“.

Проучването за откритието е публикувано първо в научното списание „PLOS One“. Един от учените, работили по находката, прави сравнение със Стоунхендж, който вероятно също се е използвал като портал към друго измерение.

Предполага се, че дървената конструкция е построена между 1436 и 1428 г. пр. Хр. – време на големи културни промени в региона, което подсилва теорията, че е създадена за новите ритуални цели, казва Стюарт Манинг, археолог от университета „Корнел“ в Ню Йорк. Заставайки на ръба на басейна, човек е виждал единствено своето собствено отражение и небето, което му е създавало усещането, че се намира в друг свят. Съвременните езера на безкрайността имат същата цел, отбелязва Манинг.

Структурата е разкрита от археолозите през 2004 г. западно от Парма, северна Италия. Езерото е дълго около 12 метра, широко 7 метра и 3 метра дълбоко и се намира на малък хълм. Дъното му е кръстосано от греди, повечето от които дъбови, но са намерени още орехови и брястови. Няколко слоя седиментови отлагания навеждат учените на мисълта, че конструкцията е била пълна с вода, но предвид че изглежда твърде сложна, а и няма канали, по които да се оттича водата, изключена е тезата, че басейнът е използван като резервоар за напояване. В ямата са намерени церемониални съдове и дървени фигури, които потвърждават датирането на находката. Досега обаче целта на езерото, както и неговата датировка, бяха загадка за учените.

Церемониалните съдове са сигурен знак, че езерото е използвано с религиозни цели. Снимка: Cremaschi et al, PLOS One

Експертизата на Манинг променя това, той е специалист по дендрохронология – методика за датиране на археологически находки и древни предмети, основана върху изследвания на годишните пръстени на дървесината. Така става ясно, че дървеният материал, използван за басейна, е сечен в средата на  XV в. пр. Хр., когато местните общества започват да се събират в по-големи селища.

Много труд е вложен в създаването на езерото на безкрайността. На същия хълм са намерени следи и от друга подобна, по-голяма, конструкция, чийто строеж е започнал около 10 години по-рано, но по всичко личи, че е била съборена преди да бъде завършена. В света има още няколко подобни езера, тези в Крит са датирани от същия период, макар и да са с по-малки размери и да са създадени с глина и камък. Но структурата е уникална за Северна Европа, казват учените.

Подобни басейни от същия период има и в Крит. Снимка: Cremaschi et al, PLOS One