Алея на книгата – София

Безкрайна красота в „Орфей и Евридика“ в Античния театър

Зрелищен спектакъл на режисьора Стефано Пода на фестивала „Опера Оупън 2019“ (снимки)

Визуалните сценографски решения на Стефано Пода в „Орфей и Евридика“ са мащабно естетическо пиршество. Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019 - Безкрайна красота в „Орфей и Евридика“ в Античния театър

Визуалните сценографски решения на Стефано Пода в „Орфей и Евридика“ са мащабно естетическо пиршество. Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Над 2000 човека изпълниха Античния театър в Пловдив в петък, 15 юни, вечерта в очакване за съприкосновение с древния мит за човека, готов да влезе в ада заради любовта. Прочутият оперен режисьор Стефано Пода представи зрелищна версия на „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук на фестивала „Опера Оупън 2019“ с впечатляващите гласове на Антонио Джованини – италиански контратенор с европейска кариера – и на сопраното Мария Радоева, която от години живее в Италия, а в последните три е солист на театъра в Ерл, Австрия. Тя е една от талантливите български певици, шлифовани в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, Академия Киджана в Сиена и Музикален институт Веки-Тонели в Модена. 

Още в първия миг спектакълът смеси френетично въртене на дервиш в дългополи бели одежди, забавено приплъзване на балетисти (духове, демони, фурии, сенки) в черни костюми, прилепени върху мраморните стени на cavea, и медитативно монотонно вокализиране на хора. Реалността на всекидневието се изпари, публиката се пренесе в митологичната магия на древната любовна приказка от земите на траките.

Визуалните сценографски решения на Стефано Пода са мащабно естетическо пиршество. Към всеобхватното бяло пясъчно поле се спускат реките от царството на Хадес – черната Кокит на плача, огнената Пирифлегетон, в която душите се очистват от греховете си, задимената Лета, от която душите отпиват, за да забравят предишното си съществуване, пълноводната Ахерон, по която Харон пренася душите на умрелите в лодка, направена от ковчег, Стикс, реката на омразата, разделяща света на живите и мъртвите. Всяка от реките има предметния си образ – мъже и жени с черни костюми, страховити хипнотизиращи огньове, гъсти давещи пушеци, воден канал и корабен скелет, шумна водна каскада. Но истинската ценност, заложена в тези, а и във всички други съграждащи елементи на представлението, е разклонената символика. Чрез нея то получава втори (понякога трети, четвърти…) невидим пласт на внушение, който всеки зрител тълкува за себе си, а дори да не тълкува, интуитивно усеща плътността и дълбочината на творческата работа. Чувства се съпричастен с нещо голямо, вдъхновяващо и облагородяващо – красотата на изкуството.

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Хореографията на балета и хора е основен изразител на този дълбок план. Изключителна хореографска работа на Стефано Пода с международната балетна трупа на Пловдивската опера! Творческите попадения на Пода в динамиката на символиката видима-невидима красота са много, на практика всяка сцена от спектакъла. Танцът на дервиша – освобождаване на духа от телесната му тежест и устремяване към божественото чрез въртене около собствената ос; пясъкът – изпепелената плът на асфоделите (цветята на скръбта), но и арена на гладиаторски битки в античния театри; голите фигури на бродещите в Ахерон и Лета опесъчени сенки на мъртвешки души – повече живи скулптори, отколкото мъртви хора и т.н. Всички те са свързвани в един символ, равен по големина на философската идея за безкрайността.

Америка за България

Най-силната картина е танцът на благословените духове, в който Орфей открива душата на Евридика. В бели костюми върху белия пясък благословените духове извършват своя ритуален танц по двойки. Духовете в двойката са в постоянен допир, дланите им са неразривно свързани, както и да се движат телата покрай тях. Понякога ръцете рисуват знака за безкрайност, а телата се приплъзват вертикално едно пред друго, загатвайки синусоидата на вечното движение.

Антонио Джованини и Мария Радоева – Орфей и Евридика. Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Мария Радоева е дръзка Евридика. Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Другата голяма ценност в постановъчния подход е личното, почти интимно отношение на режисьора към всеки от представените образи – от главните на Орфей и Евридика, през гласа на любовта (Аморе – качествено вокално включване на Светлана Иванова) до последната безименна душа на мъртвец, поверена на хоров певец, балетист и статист. Всичките, чрез оформеното си сценично присъствие – плавност на движенията, маниер на носене на костюмите, лицеизраз, дори интензивност на дишане – внушават усещане за единна цялост. Видимо всеки един поотделно е минал през ръцете на режисьора и е получил точните указания, така че да заеме вярното място в целостта.

Антонио Джованини (дебют в ролята) изгражда убедителен и пълнокръвен Орфей. Вокалното му превъплъщение е изпълнено с артистизъм и въвлича зрителя в романтичните скърби на влюбения поет. Фразирането е съответно на текста, високите ноти показват широк обем, коректността към партитурата е безусловна. Въпреки необичайните вариации, арията „Che faro senza Euridice“ би спечелила с повече блясък и експресивност, но и интровертното изпълнение на скърбящия Орфей заслужи силни аплаузи. Контратенорът, без съмнение, дава на целия спектакъл високото вокално ниво, характерно за добрите представления по европейските оперни сцени.

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Евридика на Мария Радоева (дебют в ролята), за разлика от пасивния, почти анонимен образ в легендата, е настъпателна, дори дръзка. Предизвиква многократно Орфей да обърне поглед към нея, дори сама спира да върви в стъпките му по пясъчната пътека на завръщането от смъртта към живота, докато в момент на непреодолима любов той не се поддава, обръща се, поглежда я и така причинява повторната ѝ и вечна смърт. Във вокално отношение впечатлението е, че гласът на Радоева е с необичайни възможности за партията на Евридика.

„Чисто технически партията не е предизвикателство за мен. Това е голям плюс, защото мога да се концентрирам изцяло върху думите и обема на този образ. Маестро Лучано ди Мартино (диригент на спектакъла) ми представи идеите си за „Орфей и Евридика“ и ме покани да бъда част от този специален спектакъл. Не мога да скрия, че онова, което привлече най-вече творческия ми интерес, беше режисьорът Стефано Пода – голямо име от световните сцени. Неговата работа е изключително детайлна, интересна, с много дълбок смисъл и символика“, коментира Радоева.

Радоева има красив тембър с множество цветове, впечатляващи гръдни тонове, заоблен среден регистър, убедителни височини, обединени в характерната за школата на Кабаиванска белкантова техника. В България, Италия и Австрия талантливото сопрано вече е дебютирала в „Бохеми“, „Джани Скики“, „Веселата вдовица“, „Набуко“, „Парсифал“, „Ермионе“ и др. Следващата ѝ изява в България ще бъде по покана на директора на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров. На 03 март 2020-а в рамките на цикъла „Човешкият глас“ на Софийската филхармония, редом до звезди като Елина Гаранча, Александрина Пендачанска, Соня Йончева и Паата Бурчуладзе, Радоева ще изпълни „Везендонк-лидер“ от Рихард Вагнер под диригентството на Густав Кун.

„Орфей и Евридика“ на Стефано Пода ще има и второ представление в Античния театър на 24 август. Преди това почитателите на режисьора могат да се насладят на експресивния му постановъчен маниер в „Силата на съдбата“ на 21 юни 2019-а.

Снимка: Александър Богдан Томпсън/Опера Оупън 2019

Bookshop 728×90