КОЙ говори през устата на папата?

„Молитвата е възвишено размишление”, казва светият отец Пий XIII в сериала „Младият папа“, изразявайки способността на искрено вярващите да се докосват до най-високите пластове на своето съзнание.

Как се структурира човешкото съзнание, е основен въпрос на съвременността, на който режисьорът Паоло Сорентино намира начин да отговори, поставяйки го в залите, градините и кулоарите на Ватикана. Да създадеш изкуство от една толкова сложна и дълбока тема като тази за вярата, оставайки интелектуално отстранен и ироничен, е възможно само за неординерен интелектуалец и естет като Сорентино, за артист, който не се колебае да предизвиква сложни разговори и да ги води със себе си и с Бога.

„Младият папа” е ситуиран в папската държава. Това е достатъчно, за да се заяви основното поведение на филма – бунтарско, рушащо табута, предизвикващо откровения. Дръзко и даже рисковано е да говориш през устата на папата, през която подозираме, че говори самият Бог.

Сорентино със сигурност си е говорил с Бога и сега ни представя разговорите си с него. Разговори, в които се дискутират въпроси за основните измерения на човешкото съществуване през призмата на високата мисъл, дестилирана и аристократизирана, преминала през общуване с божественото.

„Лесно е да откриеш Бог по време на залез. Въпросът е да го откриеш в студ и мрак.“

Сорентино е влюбен в красотата на Рим, където е израснал.

„Рим е град, където на всеки ъгъл имате напомняне на свещения свят.“

Споделя, че когато снимат с оператора, не използват готови, предварително намислени идеи, а се възползват от конкретните места.

„Отсъствието е присъствие. Това е в основата на Мистерията.“

Може би точно тази загадъчност, не само на Младия папа, а на цялостното звучене на филмовия разказ, е най-впечатляваща в него. Закърнелите за мистерията на живота сетива на съвременния човек, свикнал да си обяснява всичко с два клика в Гугъл, са изправени пред ироничния поглед на „режисьора – папа”.

„Моята църква ще бъде църква на мистерията”, заявява понтификът и скрива лицето си от света.

Не е ли тъкмо лицето на Бога онова, което търсим през целия си живот – независимо дали си даваме сметка за това, дали го осъзнаваме и приемаме рационално? Търсим го като изгубената по пътя святост, от която произхождаме. Без мистерията на „неприсъстващото присъствие” животът ни би се свел до биологично вегетиране. За щастие, Той винаги присъства, дори отсъствайки – това е успешно внушената идея на филма.

Мистериозността на Младия папа не е нито средновековно догматична и плесенясала от анахронизми, нито е бутафорно-назидателна и морализаторска. Тя произлиза от самата същност на живота, където възвишеното и низкото се преливат в неочаквани и неподозирани съчетания. Мистериозността на Сорентино е безмилостно човеколюбива, приемаща човека в неговото несъвършнство с добронамерено намигане.

Признавам, че съм напълно покорена от стила на римския майстор на киното. Той въплъщава всичко, което харесвам в едно произведение на изкуството – автентична, оригинална мисъл, висок стил на изразяване във всички компоненти: идея, сценарий, образ, музика, интерпретация на героите, кастинг, игра на актьорите, диалог (бях забравила, че хората могат да говорят, мислейки) – и всичко това без грам сантименталност, дидактика и патос. Вместо тях присъства фино чувство за хумор, което като малко косъмче от щраусово перо гали самовлюбените ни носове, за да кихнем с облекчение… от себе си. Защото човекът е сложно същество, което се нуждае от разбиране – на себе си, на другите – и което трябва да се опитва, колкото и да е слабо, да се доближи до идеалната представа, която Създателят е имал за него.

Паоло Сорентино не само е говорил с Бога – той е знаел и какво да го пита:

„Ясните знаци за Божието съществувание. Ясните знаци за Божието отсъствие. Как вярата може да бъде търсена и изгубена. Величието на святото, твърде голямо, за да бъде разбираемо, когато се бориш с изкушения и когато всичко, което би могъл да направиш, е да им се отдадеш. Вътрешната битка между огромната отговорност като Глава на католическата църква и нещастието на обикновения човек, когото съдбата (или Светия дух) са избрали за папа“.

Прекрасно е да срещнеш един истински, автентичен и естествено интелигентен автор в свят, изтъкан от имитации… Даже е вълнуващо.

Вижте още: ПОГАЛЕНА ОТ СОРЕНТИНО