Безплатна знаменитост ли е българският писател?

Трябва ли да се плаща за среща разговор с писател? Този въпрос изникна точно днес, когато започва новата инициатива на Литературен клуб „Перото” в НДК „Литературни понеделници”. Днес от 19:30 ч. ще се проведе първата среща – между писателката Теодора Димова и нейни почитатели. Модератор ще бъде директорът на клуб „Перото” Светлозар Желев. Входът е 10 лв. – приблизително колкото е цената на билет за театър или кино.

Тази инициатива е сравнително нова за България. Правени са опити, при това сравнително успешни, да се въведат платените срещи между автори и техните читатели, но в крайна сметка досега това така и не стана практика. Разглезени от множеството премиери на книги, каквито в предпандемичното време имаше по няколко всяка вечер, читателите не бяха склонни да платят нещо повече от цената на премиерната книга.

Сега обаче премиери на живо няма. Панаирът и Алеята на книгата бяха проведени на открито, в шумна и динамична среда, и заради пандемията липсваха дори обичайните срещи, организирани от издателствата. Оформи се ниша, появи се глад, който трябва да бъде заситен. Това се видя дори и само на дългата опашка пред щанда на „Жанет 45” на Алеята на книгата, когато Георги Господинов даваше автографи.

В цивилизования свят това е обичайна практика – срещите разговори с видни автори се провеждат редовно, имат входна такса и билетите за тях се разпродават седмици и дори месеци предварително. Изключително популярните и у нас TEDx лекции са с трицифрени цени на билетите. Това е нормално – времето на авторите струва пари, удоволствието на читателите има цена.

Ето какво казва по въпроса във Фейсбук Светлозар Желев, автор и реализатор на идеята за „Литературните понеделници”:

„Нещо важно за литературните срещи и цената на литературата. Вчера с приятел обменихме думи за започващите днес „Литературни понеделници“ в „Перото“ в НДК и той изказа своята неприязън към това да се искат пари за срещи с писатели. Винаги безплатно сме го били правили. И други хора го казаха. Нека ви кажа какво мисля, защото става дума за принципи в отношението към писателите и литературата.

Навсякъде по света срещите с писатели и поети са с вход, от Щатите, през Англия и Шотландия, до Германия, Чехия и Словения. Всички литературни фестивали, а сега дори и онлайн събитията (заради Ковид-19 почти всичко е онлайн), са платени. Билетите за събитие са между 5 и 15 паунда, долара или евро. Понякога стигат и до 20 – 30, когато към билета се прибавя и книга на автора. Може да разгледате в Гугъл.

Социализмът и графоманията унищожиха разбирането за ценността и цената на литературата у нас. Писането и литературният талант далеч не е ценност вече. Да се срещнеш с писател или поет, да уважаваш таланта, опита, ерудицията, усилията, труда му, че и да плащаш за това, се загубиха из лабиринтите на зрелия социализъм и прехода.

За музика, да чуеш групата, за вход в бар, се плаща, а за да чуеш писател или поет е без пари задължително, така ли? Затова и в България не идват големите имена в литературата, защото те имат хонорари, от няколко хиляди, до десетки хиляди евро за лекция или среща с публиката, освен при представянето и рекламата на книгите си, там просто хората си купуват книгата вместо вход. Основният приход на писателите по света е именно от такива срещи и лекции, за да имат те възможност да пишат книгите си, големи хонорари от авторски права получават малцина.

Сега ние се опитваме, в ситуация на никакви приходи на НДК, да осигурим някакъв приход към програмите и към писателите. Тези пари, при максимален от 50 места капацитет, специално за тези срещи, иначе са 70, са 500 лева, и ще бъдат разделени между автора и НДК. Трябва да налагаме нормалността на цивилизования свят, а не да казваме „Тука е така“. Пиратстването на книги, филми и музика обезценява труда на артиста. Нежеланието да платиш за неговия труд и неразбирането за важността и ценността му е не просто порок, а тумор в обществото ни.

Хайде да се опитаме да оценим литературата. Елате довечера да се срещнем с Теодора Димова в „Перото“. Има само 50 места, а цената е 10 лева. Колко ли струват 40 години писане, 50 години четене, 60 години живот, талант, работа, романите, пиесите, есетата, статиите, книгите, мъдростта и опита на един човек, да ги сподели с вас?

Всичко има цена и трябва да се научим да я плащаме за всяко нещо. За да вървим напред и да се развиваме”.

Тази негова позиция предизвика бурни спорове в най-голямата читателска група във Фейсбук „Какво четеш…”, където се предполага, че са събрани точно хората, които биха имали интерес от съществуването на „Литературни понеделници”.
Основният извод, който може да се направи от дискусията, е, че хората често не правят разлика между промоционално представяне на книга и среща с автор, който в момента не е издал нищо ново. Мненията, както обикновено, са разделени на две – от пълно приемане до пълно отхвърляне на идеята да се плаща за среща с любим писател. Дори сравнението с Наталия Кобилкина и Юли Тонкин, които издават литература за самопомощ и взимат такси за високопосетените срещи на живо, не променят нагласата на читателите, че авторите на сериозна художествена и документална литература трябва да бъдат достъпни без заплащане. Това до голяма степен е свързано и с подсъзнателното убеждение на мнозина, че използването на безплатни електронни книги не е нещо укоримо.

Литературата и писателите се възприемат като фактори, на които хората имат право априори, без да се ангажират финансово. Посещението на концерт, който промотира албум на някоя група, е платено. Да гледаш театрална постановка или филм можеш, само ако платиш билет. Да разговаряш с актьорите лично е възможно само в изключителни случаи, по време на специално организирани събития и то срещу заплащане. Писателите обаче в мисълта на читателите са длъжни да бъдат достъпни без никакви условия, за да си продадат книгите, да затвърдят името си. За да ги има.

Учудващо ли е тогава, че в телевизионните предавания, посветени на култура, се появяват основно едни и същи автори, вече достатъчно утвърдени и познати на публиката? Когато са те обезценили до общодостъпност, ти вече не си фактор, на който може да разчита общественото мнение.

Затова невъзможните за истинска среща западни автори като Стивън Кинг, Джонатан Франзен, Джефри Юдженидис и други от техния ранг са споменати от членовете на „Какво четеш…” като фигури, за среща с които заплащането е приемливо. Българските автори продължават да бъдат смятани за втора ръка творци. За нещо, което е подходящо само за благотворителност и „не си струва”.

Тъжна констатация, която се надявам времето и успехът на „Литературни понеделници” да опровергаят.