Безплатно на музей в София на Трети март

Вход свободен обявяват общинските музеи в София на Трети март, съобщава сайтът на столичното кметство.

Безплатно ще пуска посетители Музеят за история на София, Софийска градска художествена галерия, паркът „Врана“ и столичната зоологическа градина. Свободен ще бъде достъпът и в Националния исторически мзей.

Музеят за история на София

Регионалният столичен музей ще отбележи Освобождението на България с изложбата „София в зората на свободата“. Представени са произведения на изкуството и предмети от града в първите години след Освобождението.

Картини на Йосеф Обербауер показва градски пейзажи – онази София е почти неузнаваема за днешните й жители. Представа за града преди 139 г. дават изображения на църквата „Света София“, Касапската чаршия, улицата със Сливнишкия хан, Часовникова кула на София и други несъществуващи вече днес забележителности. Изложени са и предмети, изработени от майстори-занаятчии и продавани на тогавашната Златарска чаршия в София.

Йозеф Обербауер, София в първите години след Освобождението

В музея може да бъдат видени още самовара и сабята на Панайот Хитов. Реликвите са дарени на българския революционер от руското командване за личния му принос в Руско-турската война.

Софийска градска галерия

В СГХГ може да бъде разгледана изложбата „Голото тяло 1856 – 1944“. Това е първият опит за систематично изследване на практическото отсъствие на голия мъж в българското изкуство.

Жеко Спиридонов, „Сатир“, 1896 г.

Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт в периода и някои от малкото запазени примери на голо мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други – позабравени и напълно неизвестни за широката публика.

Вижте още: ОТСЪСТВИЕТО НА ГОЛИЯ МЪЖ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Национален исторически музей

В НИМ посетителите на Трети март могат да видят безценни артефакти като Панагюрското съкровище и още Рогозенското, Боровското и Летнишкото съкровища, златни накини от Дъбене, даровете от богатите гробни комплекси от селата Златиница и Маломирово, Могиланската могила, могилите на одриските царе от Шипка и Шейново и могилата в Синеморец, златната етруска орфическа „книга“ и др.

Панагюрското съкровище е изложено в зала 2 на НИМ, която описва българските земи в периода от края на VI в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.

Сред временните експозиции внимание заслужава изложбата „Претвореното сътворено”. Идеята на авторите е да покажат богатството на багри и шевици. Показани са автентични елементи от носии – престилки, сукмани, ризи, колани и др. Костюмите са изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век и са резултат от проучвания на етнографската литература, теренни наблюдения по събори и фестивали, от картините на Феликс Каниц и Иван Мърквичка. Ценителите ще видят елементи от двупрестилченото, сукманеното и саяното женско облекло от Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско, Гоце Делчев и др.

Направена е възстановка на т. нар. сокаено забраждане. Сокаят е накит за глава, характерен за омъжените жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Той се състои от дървена подложка (танура), бяла кърпа, обикновено украсена с богата шевица, накит кръжило и метални украси. Корените на сокаеното забраждане се крият в царските и болярските костюми на Второто българско царство, откъдето са пренесени сред народа и се предават през вековете.

Металните накити (кръжило, пелешки, обеци) се дават от свекъра на невестата. Колкото е по-заможно семейството на младоженеца, толкова стойността на кръжилото и металните декорации е по-висока.

Изложбата „Претвореното сътворено“ е сред интересните временни експозиции в Националния исторически музей.