Силвия НЕДКОВА
12.08.2026
„Същите, които се обявяват срещу въвеждането на предмет „Добродетели и религия“ в училище, същите, които методично унищожават паметници и изтриват паметта за антифашизма, са шокирани от фашистките символи на биячите от Пловдив. Уважаеми господа от опозицията, тези безпросветни насилници са и ваши креатури. В България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото“, каза днес в ролята си на министър-председател на всички българи обучаваният в САЩ пилот Румен Радев.
Г-н Радев, „методичното унищожаване на антифашистки паметници“ е мечта за много българи отдавна. На първо място защото няма такива. Има паметници на съветската армия, окупирала България на 9 септември. Не става дума за антифашизъм, а за част от митологията около „трикратните освободители“.
Предполагам, че всички сме съгласни – това е пряко свързано с Втората световна война, в която съюзниците от СССР, САЩ и Великобритания се борят вкупом срещу нацистка Германия. По тази логика за антифашистки трябва да се брои и паметникът на американските летци, бомбардирали София, която към този момент е била смятана за столица на фашистка държава.
Ако приемем съветските паметници за антифашистки монументи, тогава защо Альоша в Пловдив не профилактира неонацизма в града? Защо паметниците на Никола Вапцаров и Иван Козарев в Банско не събудиха антифашистки трепети в ония младежи, които крещяха „Зиг хайл“?
Отвъд океана, в САЩ, друг подобен несвестен политик, който за съжаление е президент, обяви движението „Антифа“ за терористично. „Антифа“, ако не знаете, г-н Радев, значи „антифашизъм“. Припомнете ми, не бяхте ли вие човекът, който изпълни желанието на този президент да паркира американски самолети край Ямбол? И той ви похвали публично. Защо не обвините него?
Г-н Радев, препоръчвам ви да прочетете книгата „Фашизмът“ на вашия колега Желю Желев. Още в първата ù глава се казва, че първото нещо, което правят фашистките партии, дори преди да дойдат на власт, е да унищожат цялата опозиция. Днес вие поставихте началото на подобна атака, обвинявайки политическата си опозиция за криминалните прояви на неонацистки групировки.
Една от главите в тази книга е озаглавена „Превръщане на основната част от народа в тълпа“. Разказва се за методологията на фашистите да се справят с критичното мислене на хората. В тази глава Желю Желев цитира Хитлер.
„Аз фанатизирах масата — казва Хитлер, — за да направя от нея инструмент на моята политика. Аз разубедих масата. Накарах я да се издигне над себе си, дадох ù смисъл и функция. Осъждат ме, че съм насърчавал най-ниските страсти на масата. Не е точно тъй. Ако аз се изправя пред масата с разумни аргументи, тя не ме разбира; но щом засегна у нея чувствата, които са ù присъщи, тя приема веднага лозунгите, които ù давам. В едно масово събрание няма място за мисълта. И тъй като имам нужда от такава среда, понеже тя единствено ми дава сигурно въздействие на моите речи, аз събирам колкото е възможно по-голям брой различни слушатели и ги карам по неволя да се смесят в една маса: интелигентни еснафи, както и работници. Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса.“
След това Желев разказва как фашистката държава се опитва да се справи с гражданското общество, което „може да стане източник на изненади, в него да се зародят еретични идеи“ и то да подкопае устоите на една държава, в която една партия има практически цялата власт. Като вашата партия в момента.
Вижте какво пише още първият български демократично избран президент:
„Хитлер бе сключил съглашение с Ватикана, което разрешаваше на църквата да възпитава чрез католическите училища част от младото поколение“.
„Религия и добродетели“ – същите, които рекламирахте публично като премиер на една секуларна държава, г-н Радев. Така се започва.
Още сте в началото, още не сте се втурнали презглава към тоталитарна фашистка държава (комунистическият тоталитаризъм също всъщност е фашизъм, както доказва Желю Желев). Може би дори не осъзнавате накъде ви водят хората, които ви съветват. Но ние започваме да проглеждаме за посоката. Светлината в тунела вече е зад гърба ни.
И ни го показаха едни деца.
