Безполово ли е съвременното изкуство?

Известно е, че това място превръща художници като Трейси Емин и Паула Рего в широко известни имена. Сега, за 30-годишнината си, лондонската галерия Сачи отново провокира света на изкуството, като нареди първата си изцяло женска изложба, пише „Гардиън”.

Изложбата Champagne Life, открита на 13 януари, включва 14 перспективни художнички от цял свят и им дава възможност да представят творбите си в първокласно музейно пространство.

„През годините винаги сме поддържали жените художници, много от които си извоюваха ключови роли в съвременното изкуство. И въпреки това смятам, че има да свършим още огромна по обем работа. Макар че в съвременното изкуство жените художници са представени значително по-добре, все още има какво да се желае по отношения на общия брой техни творби, които присъстват големи изложби”, смята изпълнителният директор на галерията Найджъл Хърст.

Вижте още: ГАЛЕРИЯ ПРОДАДЕ НЕОПРАВЕНО ЛЕГЛО ЗА 2,2 МЛН. ЛИРИ

От 50-те най-големи лота на живи художници, продадени на търгове в „Кристис” и „Сотбис” в Китай, Ню Йорк и Лондон през 2015-а, само 4 са били на жени, което е едва 8 процента. Най-високата цена на аукцион, платена за творба на жива художничка, е 7,1 млн. долара за картина на Яйои Кусама. При мъжете сумата е 58,4 млн. долара за скулптура на Джеф Кунс.

Най-скъпо продадената картина на жена е създадена от Яйои Кусама. Творбата е продадена за 7,1 млн. долара.

Подобно е положението и при починалите творци. Най-високо оценена – 44,4 млн. долара, е картина на Джорджия О’Кийф, докато за триптих на Франсис Бейкън са платени $142 млн. Проучване на East London Fawcett group показва, че в 134-те големи лондонски галерии през 2013 г. само 31% от представените художници са били жени.

„Несъответствието се дължи най-вече на по-малкия брой жени, които правят съвременно изкуство. Мисля, че арт индустрията, като всяка друга индустрия, страда от предубеждението, че ако си вземеш по-дълга почивка от работа, значи, че най-вероятно не си отдаден достатъчно на професията. Жените художници не са по-различни от жените в другите професионални сфери – те трябва да съчетават семейните си задължение с работните. Затова смятам, че те държат повече дини под една мишница от мъжете”, допълва Найджъл Хърст.

Moje Sabz на родената в Иран и работеща във Великобритания Соелия Соханвари

Художничките в Champagne Life са на различни етапи от кариерите си, на възраст от 20 до 60 години. Името на изложбата е взето от една от показаните картини на американката Джулия Уочтел. Според Хърст „веселото и безгрижно заглавие показва контраста между реалността на всичките онези трудоемки и самотни часове в студиото с блясъка на света на изкуството и неговите безкрайни инициативи и партита”.

Вижте още: ГОСПОД, ЛИДЕР И ГЕРОЙ НА ПОП АРТА

Творбата на Уочтел изобразява Ким Кардашян и Кание Уест обърнати с главата надолу и съпоставени с грубо боядисана в небесносиньо фигура на Мини Маус.

„Има два аспекта в творбата ми: единият е пейзажната живопис, който е по-традиционният, а другият – културата на знаменитостите. И двата ползват медийния свят като изходен материал, вместо истинския свят на реален пейзаж или личност”, обяснява Джулия Уочтел.

Нейното намерение не е да коментира директно политиката или културата, а да калибрира енергичен отговор на лавината от образи, на които хората са подлагани ежедневно.

„Разбира се, смятам себе си за феминистка. Не си представям как бих могла да бъда нещо друго. Но целта ми като художник не е да популяризирам феминистка политика. В същото време има случаи, когато използвам образност, за да разсъждавам върху представянето на жените. Една от картините ми в изложбата, наречена Flat, ползва снимка от таблоидно списание и представлява строени една до друга жени на червения килим. Много от тези списания всъщност са се посветили да оценяват жените по някаква квази-обективна скала. Взех снимката и сложих цветни блокчета зад главите на жените и черни правоъгълници върху лицата им”, разказва Уочтел.

60-годишната американка уточнява, че никога не е била дискриминирана, но определено смята, че ако беше мъж, кариерата й щеше да бъде много по-различна:

„Мъжете художници са възприемани по-сериозно. Някой би казал, че е проблемно да има изложба само от художнички, защото ние не сме рекламирани толкова добре, колкото мъжете. Статистиките са красноречиви.”

Вижте още: И ДЯВОЛЪТ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО НОСИ ПРАДА

Друга участничка е 33-годишната Стефани Куейл, която посочва, че няма подчертана женска тематика в изложбата в галерия Сачи.

„Смисълът е художнички от цял свят да се обединят и да покажат как всяка от нас работи по различен начин и как намира собствени причини да ходи в студиото ежедневно.”

Куейл, която е родена на остров Ман, работи с глина. Включените в изложбата нейни фигури представляват добитък и са вдъхновени от работата й в една ферма.

„Използвах кравите, за да възстановя връзката ни с природата. Не мисля, че творбите ми са полово ориентирани, но искам в тях да се усеща женската ми енергия”, казва Куейл.

„Две крави” на Стефани Куейл

Инициативата в Сачи съвпада с друга изцяло женска експозиция, която се провежда от другата страна на Атлантика. „Ръбел фемили колекшън” (бел. ред. – една от най-големите частни колекции на съвременно изкуство в Северна Америка) курира в Маями No Man’s Land – изложба с творби на повече от 100 жени.

„Намирам за интересно как колекционери от едно и също поколение правят едновременно такива неща” – отбелязва Виржил Ита, 43-годишна французойка, чиито картини са в Сачи. – Това показва, че идентичността на художника вече не е толкова голямо значение. Днес не е важно дали си жена художник или не. Живеем в едно по-безполово общество.”

Echoué на Виржил Ита