Безсмъртието им отива

Изтичащата 2018-а като че ли бе малко по-добра за света на музиката от предишните няколко години. Това не прави загубите по-леки за почитателите на отишлите си десетки световни и няколко родни таланти. Единственото успокоение е, че тяхната музика продължава да звучи.

Ето някои от непрежалимите загуби в музиката през годината:

Еди Кларк
5 октомври 1950 г. – 10 януари 2018 г.

На Еди Кларк, известен още като Фаст Еди Кларк, дължим пънк влиянието и бързите метъл рифове в някои от най-популярните песни на „Моторхед“ — „Ace of Spades“, „Capricorn“, „Overkill“ и „Fast and Loose“. Починал е вследствие на усложнение след боледуване от пневмония. След смъртта на Фил Тайлър и Леми Килмастър съответно през ноември и декември 2015-та, Кларк бе последният останал жив от класическия състав на групата.

Долорес О’Риърдън
6 септември 1971 г. – 15 януари 2018 г.

О’Риърдан допринесе много за звученето на „Кранберис“ с хитове като „Linger“, „Salvation“ и „Zombie“. Освен вокалистка, тя бе основен автор на текстовете на песните, често пишеше и музиката. Групата внесе ирландски дух в световните попкласации през 90-те години. Долорес О’Риърдън почина в хотел в Лондон, където бе пристигнала за записи. Официалната причина за смъртта ѝ, обявена от съдебните лекари чак през септември, бе случайно удавяне във ваната след алкохолна интоксикация.

Едуин Хокинг
19 август, 1943 г. — 15 януари, 2018 г.

Едуин Хокинг бе госпъл музикант, пианист, хоров диригент, композитор и аранжор. През 1970 г. аранжираната от него песен на „Едуин Хокинг Сингърс“ „Oh Happy Day“ спечели „Грами“ за най-добро соул/госпъл изпълнение. Необичайният попхит призоваваше човечеството за повече доброта, независимо от религиозните убеждения.

Йохан Йохансон
19 септември 1969 г. – 9 февруари 2018 г.

Признат авангарден композитор, исландецът Йохан Гунар Йохансон работеше на границата между електрониката и класиката, като пишеше музика за театър, балет, телевизия и кино. През 2015 г. получи „Оскар“ за музиката на „Теорията на всичко“. Йохансон почина в Берлин в резултат от неволно предозиране с кокаин в комбинация с лекарства.

Сесил Тейлър
25 март 1929 г. – 5 април 2018 г.

Класически образованият пианист, композитор и поет Сесил Пърсивал Тейлър бе пионер на фрий джаза и икона на авангарда за повече от половин век. Той използва целият обхват на пианото, за да създаде уникален музикален език.

Тончо Русев
20 април 1932 г. — 10 април 2018 г.

Един от най-плодовитите и талантливи български попкомпозитори си отиде на 10 април. Но песни като „Ти сън ли си“, „Панаири“, „Наше лято“, „А дали е така“, „Може би“, „Огън от любов“, „Телефонна любов“, „Топъл дъжд“… изпълнени от Лили Иванова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Веселин Маринов, „Сигнал“, остават в златния фонд на родната попкултура.

Христина Ангелакова
29 октомври 1944 г. – 20 май 2018 г.

Голямата оперна певица почина при усложнения, вследствие на ортопедична операция. Един от ярките гласове в историята на българската опера. Повече от четвърт век бе сред най-знаменитите имена на Софийската националната опера. Ангелакова присъстваше на сцената не само с традиционния за мецосопрано репертоар, но участва и в реализацията на опери на съвременни български композитори. Сред паметните ѝ образи бяха Изабела („Италианката в Алжир“), Марфа („Хованщина“), Сантуца („Селска чест“), Азучена („Трубадур“), Адалджиза („Норма“), Амнерис („Аида“), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.

Тим Берглинг
8 септември 1989 г. – 20 април 2018 г.

Младият шведски музикант и диджей Тим Берглинг, работещ под псевдонима Aвичи, сложи сам край на живота си в Оман – а бе едва 28-годишен. През 2016 г. Берглинг бе диагностициран с остър панкреатит, причинен от злоупотреба с алкохол. След това той спря участията си на живо. Светът ще запомни популярните му ремикси „My Feelings for You“, „Seek Bromance“, „Blessed“, „Levels“.

Генадий Рождественски
4 май 1931 г. — 15 юни 2018 г.

„Рождественски беше диригент от световна класа. Беше майстор, с когато е свързана цялата история на Болшой театър“, каза по повод смъртта на големия музикант директорът на Болшой Владимир Урин.

Като диригент Рождественски е участвал в премиерната постановка на балета на Игор Стравински в СССР „Пролетно тайнство“ и операта на Бенджамин Бритън „Сън в лятна нощ“. Под неговата палка са изпълнявани произведенията на Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович — и премиерата на Първа симфония на Алфред Шнитке. За дълго време Рождественски се явява единственият изпълнител на неговите композиции.

Джо Джексън
26 юли 1928 г. — 27 юни 2018 г.

Бащата на Майкъл и Джанет Джаксън, създателят и мениджър на групите „The Jackson Brothers“ и „Jackson 5“, в които участваха повечето от децата му, почина на 89 години. Суров и амбициозен мъж, Джо Джексън имаше сложни отношения с най-талантливия си син, но ролята му за успеха в ранния етап на кариерата му е неоспорим.

https://youtu.be/VzLzUqdGBNo

Арета Франклин
25 март 1942 г. – 16 август 2018 г.

„Кралицата на соула“, продала над 75 милиона записи през живота си, изведе соул музиката на нови нива, даде глас на движението за граждански права и вдъхнови поколения певци. Франклин бе и първата жена, приета в Залата на рокендрол славата. Медиите я причисляваха към най-големите световни вокалистки. Записа 40 албума и спечели 18 награди „Грами“. Почина от рак на 76 години.

https://youtu.be/ZkpbbN6zrXU

Ивайло Крайчовски
4 юни 1961 г. — 21 август 2018 г.

Една от популярните фигури в българския рок – първо като бас китарист на ФСБ, а след това и като един от създателите (заедно с Георги Минчев) на групата „Стари муцуни“, Ивайло Крайчовски почина внезапно на 57 години на 21 август.

Йосиф Кобзон
11 септември 1937 г. – 30 август 2018 г.

Народният артист на СССР Йосиф Кобзон почина на 80-годишна възраст на 30 август в Москва. В репертоара му имаше около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „С чего начинается Родина“, „Мгновения“, „Темная ночь“… Освен с музика, Кобзон активно се занимаваше и с политика, обществена и благотворителна дейност. Кобзон бе известен с баритоновите си изпълнения на патриотични и военни песни и често пъти бе наричан „руския отговор на Франк Синатра“, отбелязва Ройтерс.

Марти Балин
30 януари 1942 г. – 27 септември 2018 г.

Балин е съосновател, вокалист и автор на песни за гигантите на психеделията „Джеферсън Ерплайн“ и „Джеферсън Старшип“, с голям принос за саунда на контра-културата в Сан Франциско.

Шарл Азнавур
22 май 1924 г. – 1 октомври 2018 г.

На 1 октомври, на 95-годишна възраст почина Шарл Азнавур. Той бе сред най-големите във френската култура – певец, композитор и актьор, записал 1300 песни, продал над 100 милиона записа и участвал в над 60 филма. Признат бе за един от най-добрите популярни изпълнители на ХХ век от списание „Тайм“. Син на мигранти, до последните си дни той поддържаше връзка с историческата родина, като посланик на Армения в Швейцария.

Монсерат Кабайе
12 април 1933 г. – 6 октомври 2018 г.

Една от последните оперни диви от старата школа, Кабайе създаде зашеметяващо широк спектър от записи – включително и албум с роклегендата Фреди Меркюри – и ще бъде запомнена заради спиращата дъха красота на нейния глас. В дългата си сценична кариера испанската певица е изпълнила около 88 роли, предимно в класически италиански опери на Пучини, Белини и Доницети. Последното ѝ гостуване в България бе през есента на 2016 г.

Рой Харгроув
16 октомври 1969 г. – 2 ноември 2018 г.

49-годишният Харгроув въплъти най-ярките обещания на своето джаз поколение, както като продължител на традицията на бибопа, така и като мост към хип-хопа и аренби музиката. Един от най-великите тромпетисти, той имаше активна самостоятелна кариера със свои формации, но също така активно работеше с изпълнители като Д’Анджело, Ерика Баду, Комън и много други. Българската публика имаше щастието да го слуша на живо на 3 юли 2015 г. като участник в джаз фестивала в Южния парк „A to jazZ“ заедно с неговия квинтет.

Франсис Ле
26 април 1932 г. — 7 ноември 2018

На 7 ноември световните агенции съобщиха за смъртта на Франсис Ле, един от големите композитори в киното на XX век. Ле спечели най-престижната филмова музикална награда за тема от филма „Любовна история“ през 1970 г. На следващата година Анди Уилямс я изпя и превърна в попхит под името „(Where Do I Begin?) Love Story“. Песни на Франсис Ле са изпълнявали Едит Пиаф, Шарл Азнавур, Ив Монтан, Мирей Матийо, Джони Алиде… –

Нанси Уилсън
20 февруари 1937 г. – 13 декември 2018 г.

По време на кариерата си, продължила 5 десетилетия, Уилсън изпълняваше джаз балади, стандарти, мелодии от мюзикъли и поппесни – и бе водеща на собствената си документална поредица „Jazz Profiles“ по NPR от 1996 до 2005 г. Уилсън е записала над 70 албума и е спечелила 3 награди „Грами“.

През 2018 г. българската музикална общественост се раздели още и с цигуларите Николай Куманов и Катя Попов, диригентите Бедрос Папазян, Стоян Кралев и Стефан Линев.