Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Безсрамие, твоето име е ченге

Безочливото поведение минава за стратегия, когато отчаяно искаш да бъдеш директор на музей. Или професор

Времето на запалените мандри е отминало, но все пак човекът, който се гордее, че е ченге, вдига шум, когато е осъден. Снимка: Емил Георгиев - Безсрамие, твоето име е ченге

Времето на запалените мандри е отминало, но все пак човекът, който се гордее, че е ченге, вдига шум, когато е осъден. Снимка: Емил Георгиев

Вижте ни как се оцапахме!

Що за човек трябва да си, за да вдигаш самодоволен шум, когато току-що си бил осъден за лъжа или клевета? Заявяваш, че някой е шпионин, той те съди, печели делото си, ти се оказваш неспособен да защитиш твърдението си и си плащаш за това… а продължаваш да бърбориш публично. Безсрамие, твоето име е ченге. В никакъв случай не бих се заел да защитавам позиции на Лютви Местан (също доносник на ДС), но опитите за хумор на Божидар Димитров по темата са поредно доказателство за дебелоочие.

Да се гордееш, че си доносник

Но да добавим още въпроси по темата „що за човек”. Как е възможно изобщо да твърдиш, че шпионинът – който и да е шпионин – заслужава уважение? Какво домашно възпитание трябва да си получил? Разбираемо е, че все още съществува прослойка български граждани, възпитавани в партийни, а не в хуманни добродетели, но все пак е нормално един почтен човек да изпитва най-малкото смътна неприязън към доносници, шпиони и изобщо към хора, които надничат през оградата на съседа. В спора между Местан и Димитров никой не е прав, това е дрязга между двама души, които на прост и ясен български език могат да бъдат наречени с крайно неласкави имена.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Горд като… нацистки колаборационист

Да си припомним съществуването на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Макар че текстът не съдържа наказателни разпоредби, режимът и институциите му са оценени вътре еднозначно. Цяла Източна Европа има категорични спомени и оценки за действията на създадените от комунистическите партии тайни полиции. Няма причини човек да се гордее с това, че е работил за Държавна сигурност. Тук има само поводи за срам… но разбира се, кадрите на някогашната ДС се учат на всичко друго, но не и на това полезно чувство. Не, да си шпионин, доносник и част от ДС означава само едно – че си съучастник в унищожаването на човешки съдби.

Нито един колаборационист на Гестапо след Втората световна война не се е гордял. Разбира се, безсрамният отговор би бил, че Третият райх просто е загубил войната, иначе неговите агенти са щели да се гордеят… неприятно е да се дълбае в морала на хора, способни да разсъждават с такъв цинизъм. Не ни ли казват Божидар Димитров и подобните му, че всъщност им е все едно с какво биха се гордели?

„Български шпионин”? Или съветски?

Димитров, разбира се, се опитва да оправдае съучастието си в чудовищната дейност на комунистическата тайна полиция с твърдението, че това е била българска, патриотична институция. Дълбоко невярно. По време на самия тоталитарен режим се е повтаряло твърдението, че работата на ДС тече в плътно следване на изискванията на съветския КГБ. Не е особен патриотизъм да работиш за организация, която не само е престъпна, ами на това отгоре дори не е българска.

Някога национализмът беше последното убежище на негодниците. Добре, но сега се оказва, че този национализъм дори не е насочен към собствената ни страна! Честито на всички, успели да си намерят ново убежище…

Знаете ли, отново се налага паралелът с нацизма: някога хората на Хитлер са се опитвали да убеждават холандци, норвежци и датчани, че имат общ интерес заради древните си тевтонски корени. Същото като панславизма или пантюркизма. Когато човек е ченге и не може да се засрами, той се опитва да се изкара патриот. Когато и това се окаже невъзможно, защото ченгетата никога не са истински патриоти, се стига до някакви незаслужаващи внимание абстракции.

Принцът на разбойниците

Слава Богу, времето на запалените мандри е отминало, но все пак човекът, който се гордее, че е ченге, вдига шум, когато е осъден. При това е осъден не за първи път и не от един човек. Всъщност, той още дори не е осъден от всички, които имат основание да търсят правата си.

Човекът, който строи бутафорна базилика върху останките на истински храм и който поръси главата на българския министър-председател с кафява течност, иска отново да бъде директор на Националния исторически музей. Това е същият човек, който иска да разруши изисканите гари от края на XIX в., за да намери строителен материал за измислиците си. А не беше ли пак той министърът, изгонен от поста си заради дипломатически скандал? О, даже скандалът не беше един, защото Божидар Димитров оскърби не една, а три държави, с които България поддържа отношения.

Най-подходящият кандидат

Сега е моментът агент „Кардам” отново да стане директор на НИМ. Просто не може да има по-добър кандидат от един все по-често осъждан човек, който се гордее с миналото си на шпионин, обижда съседите ни и строи причудливи неща из страната.

Действително, при такива назначения сатириците и карикатуристите никога няма да останат без хляб. А в един по-добър свят – и юристите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах