Безсрамници Великолепни

„— Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! — викаше булка Варлаамица от крушата.

— Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! — викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.

— Да те порази Господ!

— Да те убие чумата!

— Да те прокъсне!

— Да се вампирясаш!

— Огън да гори тебе и децата ти!

— Живеница да ви изяде двама ви!

— Гиди свиньо, дванайсеткиньо!

— Гиди ялова кукувица!

— На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!

— На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!

— Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!

– Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!“

Безспорно помните тази класическа комшийска кавга от „Чичовци“. Четем я с катарзис – това е нещо от времената преди цивилизацията, нещо, което сме надраснали, освободили сме се от него. Кой да предполага, че в началото на XXI век Варлаамица и Салямсъзка ще се върнат като политически лидери…

През последния месец наблюдаваме принудително как политическата култура у нас най-после изкопа дъното и се срина под него. Това не се случи внезапно. Ако проследим развитието на политическия живот от началото на прехода до днес, несъмнено ще забележим как упорито се дехармонизира. От почти аристократичните Стефан Савов, Петър Дертлиев и Гиньо Ганев постепенно стигнахме до народняшко простоватите фигури на Създателя, Полковника и Брейка. Процесът по слизане все по-надолу премина през целенасочена и упорита промяна на елитите и хаотично появяващи се случайници, оставили кални следи в обществения живот.

Крилатите фрази: от  „Егати държавата, щом аз съм ù вицепремиер“ през „Аз съм прост и вие сте прости“ до „Той е дебел и не си плаща“. Официалният дресинг: от елегантни костюми през кожени тужурки до потници и камуфлажни анцузи. Политическите послания: от „За бога, братя, не купувайте!“ през „Ще строим четвърти мост на Дунав“ до „Исторически парк е новата Шипка“. Ориентация… Е, там няма промяна, сянката на Русия почти през цялото време тегне над политическия ни елит.

Културата, уважаеми политици, не е просто нещо, за което трудно давате пари. Не е затворена в театрите, оперите и музеите. Не я „копаем като археология“, нито е нещо, което се конфискува и изнася в чували. Културата започва от поведението. Вашето поведение, независимо от коя политическа сила сте, е основен градивен елемент на обществената култура.

Когато казваме, че настъпва чалгаризация на социума, нямаме предвид само щракането с пръсти и припяването на ориенталски ритми. Чалгата като новоизлюпен политически и социален термин започва именно от публичното поведение на така наречения елит. Всичко друго е отражение.

Политиката, включваща в себе си обществените отношения, е основното поле, където се разгръща културният код на нацията. Всъщност финансовият недоимък на обикновения народ вече е по-скоро мит, с просто око се вижда, че икономическият статус на хората е нараснал през последните години. Но политическият се срива със страшна сила. Това, което се случва в българската политика днес, е неъобразимо другаде, дори във все по-тоталитарно несмислената Русия. Нивото на отношения между политическите фигури – партии и хора – е спаднало неимоверно много. При това няма нито една, ама наистина нито една партия, която да удържа фронта. Дори ПП-ДБ загубиха много от имижда си на коалиция на интелектуалците след няколко неуместни, наивни и дори пошли прояви.

Политиците ни вече са изгубили всякакво лустро, станали са първични, без задръжки, без страх и срам. Това е промяна, която ще се отрази трайно, защото нормализира незадълбоченото, повърхностно виждане за държавата, за отношенията между нейните институции, дори за личните отношения между хората. Когато народните представители се обиждат един друг, заплашват се, свеждат политическия разговор до „не си плати кафето“ и „водиш ме на евтини ресторанти“, когато си позволяват да коментират личните си качества от най-високата трибуна в държавата, когато образованието им е съмнително, а „Харвард“ се превръща в обида, значи нещо фундаментално се е объркало. При това – за поколения напред.

Вместо народни представители имаме куп хора, които вярват, че са „създатели“ и им се полага преклонение. Простодушният Ивелин Николов не е първият, който мисли така за себе си, той просто го каза директно.  Внимателното наблюдение показва цяла кохорта, цели поколения политически люде, които наистина си въобразяват, че без тях държавата щеше да е пусто поле, а хората – безсловесни твари. Първоначално се обявяваха за скромни „слуги на народа“, после минаха през почти мафиотските „шефа“ и българския му аналог „бай, бат“, за да стигнат днес до „царя“, както се е огласил в Инстаграм Ивелин Михайлов. Този „синдром на месията“, все по-категорично определящ и политическия ни избор, обаче демонстрира липса на култура, защото културата е и наличие на точни критерии за вярно и невярно, за красиво и грозно, за величаво и низко. А тези критерии бяха заличени трайно по време на стотиците сблъсъци на хора с гигантско его, вече в 15 парламентарни конфигурации след началото на прехода.

И вече не гледаме политически театър, а политически цирк, при това от онези, дето ходят по съборите.