Безумие по български на Франкфуртския панаир на книгата

И тази година България е представена на Панаира на книгата във Франкфурт – едно от най-големите книгоиздателски събития в света (през 2016-а – от 19 до 23 октомври). Ако се разхождате из него и попаднете на нашия щанд, редом до украсените и примамливи павилиони на съседите, ще ахнете, но със сигурност не от възхищение.

За безумна ситуация пише във Фейсбук издателят от „Жанет 45“ Манол Пейков. Той споделя, че държавата е инвестирала в покупката на огромен щанд, който заради видима липса на желание се е оказал най-скъпият, най-големият, най-постният и най-безсмисленият, който сме имали някога във Франкфурт.

Пейков разказва, че тази година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерство на икономиката е решила да подпомогне българското участие на панаира, като купи щанд с „нечувани размери“ – цели 100 квадратни метра.

„Дотук добре – продължава той. – На нас обаче ни се обадиха, за да ни осведомят за възможността да кандидатстваме осем дни преди панаира; трябваше да реагираме за около 24 часа, а се изискваха куп документи. Преценихме, че няма да успеем.“

Пейков добавя, че очевидно нещо подобно е станало и с повечето поканени издателства, заради което и на огромния ни щанд са представени само шест – „Златното пате“, „Хермес“, „Симетро“, „Изток-Запад“, „Просвета“ и „Анубис“. Освен това не са дадени и никакви пари за оформянето на въпросния щанд, въпреки че самият той е много скъп – останал е гол и без никаква обща украса.

Манол Пейков изброява онова, с което България разполага на събитието:

1) Най-скъпия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;

2) Най-големия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;

3) Най-постния щанд, който някога сме имали във Франкфурт;

4) Най-кухия, невзрачния, безхарактерния, безмисления щанд, който някога сме имали във Франкфурт.

От което стават ясни две неща:

1) Вечната мантра „пари няма“, ежечасно повтаряна от държавата по адрес на българската книга, без съмнение трябва да се разчита като „желание няма“;

2) Наличието на пари и желание все още не е достатъчно, за да се свърши една работа както трябва. Трябва и малко акъл.

В коментарите под публикацията си във Фейсбук Пейков качва и снимки на други щандове, и то съвсем не на пребогати държави. Разликата лесно може да се види.