БГ литература за продан. 65 стотинки, моля

Цената на българската литература достигна ново дъно – 65 стотинки. Точно толкова струва пощенската марка върху потресаващо в дивашката си маниерност писмо, изпратено анонимно до поета Ани Илков – навярно във връзка с продължаващата от седмици полемика покрай Литературен вестник.

Предварително уточнявам нещо – харесвам изданието, поне веднъж месечно преглеждам последните броеве и това е така от десетина години. Затова и когато наскоро мернах тук-там из Фейсбук бележки, касаещи разцепление на вестника, нападки между редактори и прокрадващи се опити за цензура, твърдо реших да не се занимавам с темата. Не просто да не я коментирам – изобщо да не чета позиции от нито една от двете страни.

Предполагах, че ще е толкова грозно, че не би си струвало да развалям дългогодишни позитивни впечатления. Затова и силно съжалявам, че в неделния следобед се оказах ококорен в снимка на анонимно писмо до Ани Илков, с текст така изкусен в примитивността си, че моментално буди асоциации с разни динковци, тръмповци и фараджовци.

Писмото е публикувано в блога на Владимир Сабоурин.

65 стотинки, вече ги споменах. Не стигат да си купиш хляб, бира или кебапче, но са достатъчни, за да изпратиш писмо до катедра „Българска литература“ на Софийския университет. (Той е виждал какво ли не, обаче точно това писмо сигурно ще остане в аналите.)

Кой е подателят – не знаем, може би няма и да разберем. Силно се надявам, че големите имена в противниковия на Илков лагер имат далеч по-важни и смислени занимания от писането на обидни анонимки (с това из социалните мрежи се занимават предимно типажи, които си нямат и на идея кой е Ани Илков). В крайна сметка, част от тях са цветът на българската литература. Биха ли адресирали към който и да е интелектуалец фрази като „селска тиква“, „вкиснало старче“ или „здрав български селянин“? Да не говорим, че текстът е бъкан от повторения, грешки и откровени глупости. Като пример за последното може да се посочи:

„дивим се над името ти (родителите ти трябва да са били големи простаци, за да те кръстят Ани)“.

Че това е пълна нелепица и просто жалък удар под кръста, може да потвърди всеки, чел Новия завет. Там първосвещеник Анна определено е от мъжки пол. Да се надяваме, че авторът на писмото е прост глупак и не знае това – а не се преструва, за да не заподозрем произволен ерудит.

Прочее, бележчицата завършва със следното мелодично изречение:

„Но всичко издава лошото ти възпитание, и по-скоро – липсата на такова“ (sic)

Странен завършек. Аз поне винаги съм мислил, че липсата на авторство под дадена позиция е ултимативната проява на дефицити във възпитанието…

Снимки на писмото до Ани Илков са публикувани в блога на поета и литературен критик Владимир Сабоурин.