БГ мамите ще намразят тази книга

Психиатърът Хайнрих Хофман взема тетрадка и започва да рисува картини, придружавайки ги с кратки разкази, като подарък за сина си за Коледа през 1844 г. Младият баща рисува една картина след друга, пише стих след стих и се получава книга. Синът му я харесва и Хофман решава да запознае и други деца със своето творчество. Оттогава „Чорлав Петър“ става една от най-известните и важни детски книги в Европа. Всъщност, това е първата илюстрирана книга за деца в света. Сега тя излиза за пръв път на български след първото си издание преди почти 200 години, преведена от Любомир Илиев под знака на издателство „Лист“.

Първото издание на сборника е публикувано през 1845 г. под заглавие „Забавни истории и забавни картинки, с петнадесет цветни илюстрации, за деца от 3 до 6 години“ и съдържа шест стихотворения. Разпродава се мигновено. Две години и няколко издания по-късно историите стават десет. Променя се и името ú – от третото издание нататък тя се нарича по първото стихотворение – „Der Struwwelpeter“ (Чорлав Петър). В първите тиражи на книгата не е посочено нито името на писателя, нито на художника. Лекарят психиатър се страхува за професионалната си репутация. Едва при петото издание на корицата се появява истинското име на автора и рисунка на главния герой, момче на име Struwwelpeter (Чорлав Петър), който се превръща в любима фигура сред децата.

Подобно на друга известна немска детска книга, черпила вдъхновение от Хофман – „Макс и Мориц“ на Вилхелм Буш, която излиза 20 години по-късно – „Чорлав Петър“ е дидактично послание за това как трябва да се държат „послушните“ деца.

Хайнрих Хофман е бил психиатър и тези стихотворения се вписват в неговите педагогически представи за възпитанието. Скоро те излизат от употреба само в семейния кръг и книгата се превръща в бестселър в Германия. Общото между всички стихотворения е, че главните герои в тях обикновено са деца. Всяко стихотворение разиграва една от често срещани ситуации на непослушание или лошо поведение. Децата, въпреки молбите и съветите на родителите си, се държат много зле и непослушанието им завършва с катастрофа. Моралът е суров, но недвусмислен.

Почти всички тези истории за палави деца са наистина ужасни. Самият Петър се е отървал сравнително лесно: отказал е да се подстриже или сресва, косата му е пораснала рошава и всички му се подигравали. А непокорният Филип се е въртял на вечеря, люлеел се е на стола си и накрая е събарял всичко на масата. Други са преживели по-лоши неща – момиченце е играло с кибрит и е изгоряло до пепел, Ханс Вироноско е смукал пръстите си и шивачът ги е отрязал с ножица, друго момченце не е искало да яде супа и е умряло от глад… Жестокият завършек за повечето деца напомня хорър истории, с каквито е пълен германският фолклор, както са доказали Братя Грим. Ще бъде трудно за съвременните родители да възприемат историите извън контекста на времето, много майки вероятно ще ги намразят, но мотото на Хайнрих Хофман е било категорично: „Щом е смешно, не е страшно“.

„Да нарисуваш на едно дете пейка и да чакаш то да се зарадва, че това е пейка – истинска пейка! – е безсмислено – пише авторът. – Детето не мисли абстрактно. То не разбира от общи морални повели. Но ако му кажеш: „Ей сега ще дойде Торбалан!”, то разбира.“

Хайнрих Хофман (1809-1894) е бил много известен в своето време – и като лекар, и като писател. Роден е и е живял почти целия си живот (с изключение на студентските си години) във Франкфурт на Майн. Майка му умира рано и нейното място е заето от мила (и обичана от Хайнрих) леля; баща му, архитект, е бил строг привърженик на всякаква дисциплина и ред. Всъщност младият Хофман бяга от него, за да учи медицина в Хайделберг, Хале и Париж. Връща се едва когато баща му вече е тежко болен. Първоначално е лекар с общ профил – бори се с епидемията от холера, занимава се сериозно с хирургия и едва четирийсетгодишен става главен лекар на психиатричната болница във Франкфурт.

Хофман се е придържал към не особено разпространената тогава гледна точка, че ако пациентите се държат в добри и комфортни условия, здравето им може да се подобри – а това означава повече от самото лечение. Той е постигнал реконструкцията на клиниката, оформил е голяма градина близо до нея (с участието на пациенти), станал е известен с нежното си отношение към пациентите и приятелските си отношения с тях. Това е проработило: например, той е постигнал дългосрочна ремисия при повече от една трета от пациентите с шизофрения за няколко месеца в клиниката; има и данни за пълно възстановяване, въпреки че сега те са под съмнение. Не е изненадващо, че е придобил голяма почит и популярност в родния си град.

През 1848 г. той симпатизира на революцията, след което става доста последователен либерал и демократ: застъпва се за обединението на Германия, за конституционна монархия, за свобода на печата и разширяване на свободата на изборите, за равни права за гражданите, включително евреите, дори основава политически клуб и напуска местната масонска ложа като твърде антисемитска.

Хофман пише поезия и комедии от младостта си, но читателите остават безразлични към тях, а театрите не проявяват интерес. Авторът е разстроен, но има надежден кръг от почитатели – собственото си семейство: пише (и илюстрира) ръкописни книги за жена си и децата си.

След „Чорлав Петър“ обаче Хофман придобива световна слава. Превеждат го на десетки езици, един от преводите на английски на книгата е правен лично от Марк Твен. Издават го и в Европа, и в САЩ, и в Азия. Дори в Царска Русия, но е забранен след революцията. И в Германия славата му е неувяхваща: във Франкфурт има отделен музей на Хофман и отделен музей на Чорлав Петър, а на героите от книгата е издигнат паметник.

Както често се случва в такива случаи, самият Хофман първоначално е бил щастлив от безусловния успех на книгата и собствената си оглушителна слава, но след това започва да го дразни. Освен „Чорлав Петър“, той е написал и издал още много книги за деца и възрастни.