Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

БГ театърът – извън времето у нас и по света

Реагира бавно на събитията или въобще не реагира

Тодор Трагмар е български режисьор, който живее и работи в Англия. - БГ театърът – извън времето у нас и по света

Тодор Трагмар е български режисьор, който живее и работи в Англия.

По времето на комунизма се намираше логично обяснение защо не можем да гледаме най-модерните текстове от световните сцени. Сега театрите в България обаче нямат удобно извинение за това.

През последните 24 години се случиха много политико-икономически събития от световно значение, които промениха нашите разбирания, страхове и мечти, а много от пиесите в театъра, посветени на тези събития, се превърнаха в хитове по чуждите сцени. Войните в Афганистан и Ирак, причините и последиците от тях, световната икономическата криза, скандалите с подслушванията… – това са все теми, на които много западни драматурзи отделиха сериозно внимание, а пиесите им се радват на огромен успех. Но тези текстове липсват в афишите на българските театри. Защо?

Да, те може да се поставят след време (след 10, 15 или 20 години), но актуалността на тези пиеси е в годините, когато са написани – като “Крубикъл” на Артър Милър, която се появява на сцената на „Мартин Бек тиътър“ в Ню Йорк през 1953 година (точно в разгара на Макартизма 1950-1956) за ужас на властите в Америка. В противен случай тези текстове губят огромна част от експлозивната си сила.

Политическите пиеси на Стефан Цанев се поставяха (и продължават да се поставят) по цял свят след падането на Берлинската стена, защото светът се интересува какво става в България, какво мислим и за какво мечтаем. “Полковникът Птица” на Христо Бойчев все още си остава неговият най-силен текст, името му е познато в Англия точно заради тази пиеса. Пред няколко години останах приятно изненадан, когато артистичният директор на The White Bear тиътър Майкъл Кингсбъри ме попита дали познавам Христо Бойчев…

Ще се върна обаче отново в Англия. Няколко дни след произнасянето на присъдите за подслушване срещу Ребека Брукс и Анди Коулсън, на сцената на Националния театър в Лондон се появи новата пиеса на Ричърд Бийн – Great Britain, с Били Пайпър в главната роля. Текстът взриви обществеността със своята актуалност и безмилостна сатира срещу пресата, политиците, полицията и порочната практика с подслушването на телефони и четенето на лична кореспонденция с цел да се набавят сензационни материали за медиите. Датата на премиерата беше избрана много удачно, а зрителите получиха онова, което очакваха – акуалност и безкомпромисна критика. Тази великолепна продукция се радва на огромен зрителски интерес, а от 10 септември ще се премести на сцената на „Роял Хеймаркет“.

Романът на Джордж Оруел „1984“ изненадващо придоби съвременност след събитията с Едуард Сноудън и на сцената на „Плейхаус тиътър“ беше направена успешна адаптация на този велик роман. Много журналисти по света коментираха, че годината, която описва британският писател, не е 1984, а всъщност 2014 (30 години по-късно). Йън Макиртър от в. “Хералд Скотланд” запита риторично нищо ли не сме научили от Джордж Оруел?

В България темата с подслушванията по време на управлението на ГЕРБ беше много актуална. Но за съжаление този факт не беше използван по никакъв начин. А актуалните събития привличат най-много нова публика в театъра – с онова, за което се говори сега, за което можеш да чуеш и прочетеш по медиите.

В средата на 90-те години, когато цените скачаха неудържимо нагоре, удачно беше подбран фарсът на Дарио Фо “Няма да платим, няма да платим”. Точно на тази пиеса заведох двама мои приятели от университета в Пловдив, които преди не бяха стъпвали в театър. От този момент те не са спрели да посещават театрални продукции. И дваматa твърдят, че злободневната тематика на тази пиеса, съпоставена с действителността в страната по онова време, ги е завладяла най-много.

През 90-те години в афишите имаше повече политически пиеси от днес. Това бяха забраняваните да се поставят по времето на комунизма текстове, които след промените станаха дори модни. Но след това интересът на театрите към актуалните събития у нас и по света незнайно защо изчезна.

За какъв актуален театър говорим тогава, след като българската култура страни от политико-икономическите събития? Театърът ни е буквално извън времето и пространството. А и можем ли да се наречем граждани на Европа и света, ако не се интересуваме какво става извън България?

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90