Затворнически рок от Подуене за износ

Втора българска група – „Дърти Пърчис“, разтърси историческата средновековна Нишка твърдина в рамките на джазфеста „НИШвил“ в малките часове между 1 и 3 след полунощ. Това беше само краят на един дълъг ден, който започна с първото ни влизане в чуждестранен затвор. Разбира се, не бяхме там като клиенти на сръбската наказателна система – просто сцените на „НИШвил“ се оказаха не 10, а 11 – и единайсетата се случи да се намира зад решетките на Нишкия затвор.

„Площад Славейков“ имаше честта заедно още неколцина местни журналисти да посети първия концерт в сръбското изправително заведение – и то с международно участие, на наши артисти. Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ обаче имат доста по-богат опит в затворническия рок от сърбите. Техният блус вече е звучал между стените (и решетките) на няколко такива „заведения“ у нас – Централния софийски, затвора в Бусманци, поправителния дом за непълнолетни в Бойчиновци, затвора в Белене… и един немски затвор в Кьолн.

Васко Кръпката зад микрофона в Нишкия затвор

В Ниш – поне онова, което се вижда откъм улицата – е кокетна сграда в красива тиха и мирна градина. Това обаче е само пиар фасадата, поетичното предверие към доста по-неприятната затворническа проза. Първо се минава през проверки, по-щателни от тези по летищата. Телефоните и личните документи остават при охраната, но диктофоните и фотоапаратите са разрешени.

После – от другата страна на гиздавата сграда, започва същинската част – онази с решетките, заключените врати със звънци, зидовете, увенчани с бодлива тел, още няколко проверки и надзирателите, които задължително те придружават навсякъде. Попитах дали е възможно да се кача на покрива на една учебна сграда, за да имам поглед отвисоко към двора, в който бяха събрани няколкостотин затворници, малка група журналист(К)и и може би 30-40 надзиратели, въоръжени само с палки и белезници. Разрешиха ми и един полицай ме заведе до входа, двама ме придружиха по стълбите, а трети прескочи с мен през прозореца, от който се излиза на покрива – и остана, докато не се върнах обратно долу. Всички бяха не просто любезни, а направо дружелюбни.

Концертът започна с половинчасово шоу на сръбската рокендрол група „Бени Брикман Бенд“. Затворниците, здрави на вид млади мъже с износени сини куртки или по анцузи, се наслаждаваха на музиката не по-различно от която е да е друга публика, особено на Jailhouse rock, сякаш писана специално за тях.

Втори на сцената, с голямо сръбско знаме в ръце, излязоха момчетата от местното затворническо рап трио, създадено с помощта на един от възпнитателите на осъдените. Очевидно човекът им е любимец и знае как да работи с тях, защото когато се качи на сцената, за да се включи в един куплет, публиката избухна в овации. Водачът на рап триото, с татуирана на бузата сълза, си четеше текста от листче, но на никой не му пукаше.

Момчетата от местното затворническо рап трио

Солистът на сръбската рап банда

Дойде време и за главната атракция. „Подуене блус бенд“ приковаха вниманието на осъдените с няколко песни от последния си албум, както и с класики като „Няма бира“ – в едно от много редките изпълнения на прочутото парче, когато наоколо наистина нямаше никаква бира. Вълнуващият финал дойде с „Нека бъде светлина“, с думи като:

Когато се удариш в решетката
на свойта свобода,
когато мразиш силно,
а мечтаеш любовта.
Когато падаш
и си мислиш, че летиш.
Когато ти се пее
и усещаш, че мълчиш…

Това очевидно пробуди емоции в редиците на зрителите на двора.

Журналистката е на безопасно разстояние.

Накрая, след като се посъветва с възпитателя, Васко Кръпката подари хармониката си на един от рапърите – с надеждата, че с нея те ще открият съществуването и на друг вид музика.

Така завърши нашият кратък, на любопитен и ползотворен престой в Нишкия затвор. На тръгване една от затворническите шефки видя, че чакаме такси и ни качи за да ни закара до центъра на града. По пътя ни разказа, че има идеи за други музикални и спортни събития с еднавременното участие на хора от Нишкия и някой български затвор – и се надява на съдействие от консула ни в Ниш и българските власти.

„Подуене блус бенд“

Затворницитe се прибраха по килиите си, а ние тръгнахме към поредната фестивална вечер, приключила в 2,40 ч. с концерта на „Дърти Пърчис“ – втората българска група, която спечели сърцата на фестивалната публика по никое време. Но не само на публиката, а на някои колеги – танцьорите на британската денс трупа Jazz Cotech dancers бяха така впечатлени от ритъма, че скочиха на сцената и последните 30 минути бяха едно приятно танцово допълнение към музиката на нашите „Дърти Пърчис“.