Библиотекарите може би имат значение? Вдигат им заплатите… леко

Библиотекарите у нас, всеизвестно е, не са по-важни от полицаите. Въоръжението им на протеста пред Народното събрание преди 20-ина дни бе имагинерно – затова е почти невероятно, че и то размекна нечие сърце във властта. Дотам, че да задвижи държавната машина да развърже кесията. Библиотекарите и музейните специалисти ще получат 10 млн. лв. над заплатите си през 2016-а.

Правителството ще увеличи най-ниско заплатения квалифициран труд в държавата – специалистите в националните библиотеки, музеи и галерии, съобщи пред БНТ Ирена Соколова, зам.-председател на комисията по култура и медии в парламента. От 1 януари 2016 г. възнагражденията в сектора ще се вдигнат с 22%. Депутатката обясни, че парите няма да са от бюджета на Министерство на културата – както често става, отнемат от едни творци и дават на други – а ще бъдат взети от капиталовите разходи на Министерския съвет от общия държавен бюджет. Соколова призна, че в музеите и библиотеките не са вдигани заплатите на служителите в последните 10 години, а догодина ще бъде направена и промяна в модела на финансирането им.

Десет милиона лева след 10 години чакане, ето това е търпение! Нищожен триумф на фона на грандиозния успех на органите на реда. Полицаите просто запазиха социалните си придобивки – 20 заплати накуп при пенсиониране. Стига им тази награда, защото средната заплата на един полицай е 1100 лв. На библиотекарите пък е между 450 и 550 лв. Началната заплата на млад музеен специалист с магистърска степен е 400 лева – от 1 януари той ще получава 20 лв. повече заради вдигането на минималната работна заплата в страната. Сега, като прибавим и увеличението – догодина той ще се „шири“ с 512, 40 лв.

Според синдикатите необходимите допълнителни пари за музеите, галериите и библиотеките в страната са 26 млн. лева, а не 10 милиона. Така че може би предстои нова среща между културата и властта – от дистанция, разбира се: едните долу, в подножието на парламента, другите – горе, зад прикритието на завесите.

Битката, доколкото разбираме, е на живот и смърт. Познавайки нрава на библиотекарите обаче, те може и да не излязат втори път на битка срещу мизерията, унесени в мъдрости като тази:

„Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб.“

Ако това е стратегията им в общуването с властта, скоро реката може да отнесе техните трупове.