Софийски международен панаир на книгата

„Биг Брадър“ на сцената на Театър „София“

Любов през екрана на смартфона в „Закачане“ - вербатим спектакъл на Неда Соколовска

Спектакълът „Закачане“ засяга темата за неизбежното емоционално инвестиране в една връзка онлайн и психическото рухване, когато се разбере, че тази връзка не е между двама души единствена и уникална, а е мултиплицирана върху множество потребители на мрежата. Снимка: Театър „София“ - „Биг Брадър“ на сцената на Театър „София“

Спектакълът „Закачане“ засяга темата за неизбежното емоционално инвестиране в една връзка онлайн и психическото рухване, когато се разбере, че тази връзка не е между двама души единствена и уникална, а е мултиплицирана върху множество потребители на мрежата. Снимка: Театър „София“

Неда Соколовска е принцесата на вербатим театъра в България. През 2012-а тя основава студио Vox Populi и досега написа и режисира множество пиеси, някои дори отличени с „Икар“ и „Аскеер“. Представя ги в защитеното пространство на Червената къща, където не е трудно да те харесат и да ти ръкопляскат, защото публиката е малобройна и половината от нея е от собствения ти приятелски и роднински кръг или е фанатично предана на всякакъв тип експерименти. В този смисъл самото ѝ излизане на сцената на Театър „София“ с представлението „Закачане“ е вече успех. Дали по-широката публика ще припознае подобно представление като свое, предстои да разберем.

Вербатим е театър, базиран на документални интервюта с реални хора, чиито думи и преживявания актьорите, със слушалки на ушите, пресъздават на сцената буквално. Аз не се вживявам в този тип театър, защото ми изглежда като говорещ вестник. Работил съм цял живот във вестници и да ходя вечер да гледам театър-вестник ми идва байгън, както се казва на чист български. В класическия си вид вербатим театърът има за свои герои клошари, изоставени деца, инвалиди, бежанци, терористи, с две думи – хора със сложна съдба и разклатено социално битие. И зрителят в залата слуша техните автентични думи и разговори, записани и пренесени до него от актьорите с жици в ушите. Ужасна работа!

Режисьорът все пак трябва да се е постарал да композира тези думи така, че да се получи релеф на конфликт или социални позиции. „Закачане“ обаче е мек вариант на вербатим – така композиран, че зрителят да не се усети, че репликите са „преписани“ от реални лица и ситуации, а да ги възприеме като части от хомогенен спектакъл по авторски сценарий, в който темата е епичната битка между любовта и интернет. С риск да стана досаден, ще кажа, че тази тема ме привлече покрай дебелата книга „Любовта online. Емоциите в интернет“, издадена още през 2005-а. Съвсем друго е обаче да видиш тези неща на сцената.

В един от диалозите на разпадналия се на отделни сцени спектакъл се обиграва липсата на въображение у мъжа, спорещ с любимата си, упрекнат от нея в отчуждение, липса на внимание и охота за секс. Мъжът е обсебен, зависим от търговията с биткойни и на обвиненията на жената отговаря малоумно от рода на:

Америка за България

„Тези неща ме интересуват повече от други неща… Когато дойде такова нещо, си казвам, че не трябва да се подчиня на това нещо… Въпреки нещото, в което ме упрекваш, не съм казал, че искам да прекъсна тези неща между нас…“ (приблизително цитирано).

Епизодът илюстрира разрушената комуникация между двама бивши влюбени поради агресията на една интернет платформа и завоюваното от нея съзнание на единия участник в любовната връзка.

Неда Соколовска не натиска ситуациите и диалозите така, че зрителят веднага да се ориентира в пораженията, нанасени от виртуалната мрежа. Тя оставя наблюдателят да си прави сам изводите. Няма как общото настроение на спектакъла да не е леко комично. За него работят и всички актьори, неоткъсващи очи от мобилните си телефони през цялото времетраене на представлението.

Без да се простира нашироко в темата за фаталната доминация на социалните мрежи, спектакълът засяга темата за неизбежното емоционално инвестиране в една връзка онлайн и психическото рухване, когато се разбере, че тази връзка не е между двама души единствена и уникална, а е мултиплицирана върху множество потребители на мрежата. Загубата на интелигентност, обезценяването на любовта и секса са част от последиците за любовта според днешните интернет стандарти.

Bookshop 300×250 3

Актьорите в „Закачане“ Неда Спасова, Николай Върбанов, Мартин Димитров, София Маринкова, Юлиан Малинов, Мила Банчева, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Илия Виделинов майсторски се справят с ролите, които изискват от тях не театралност, а документално сливане с прототипите. Лошото е, че – въпреки добрите умения на актьорите, които трябва да изиграят върховно всяка ситуация и диалог – сценичният пейзаж остава илюстрация на темата.

В деня на премиерата Стайко Мурджев, който е драматургичен консултант на спектакъла, написа в профила си във Фейсбук:

„Закачане“ говори безкомпромисно и болезнено честно. „Закачане“ е полифония от болка, емоционални дисонанси и еуфория. „Закачане“ е личният ни театрален „Биг Брадър“. „Закачане“ е спускане във водовъртежа надолу и изкачване по стръмната пътека нагоре. И всичко в името на любовта“.

Прекрасно казано. Проблемът е, че във вербатим театъра често изреченото и написаното от авторите покрай спектакъла е доста по-интересно от случващото се пред очите на публиката. Мисля си все пак дали вкарването на катастрофична случка нямаше да накара зрителите да затаят дъх и да следят случващото се с по-горещо внимание. Примерно, в сериала „Откраднат живот“ едно момче пациент поиска да се самоубие, като скочи от покрива, изпълнявайки заповед от игра по мобилния си телефон. И този развой незабавно промени настроението на показваната история и емоциите на възприемането ѝ.

Bookshop 728×90