„Биг брадър“ за интелигентна публика

Неда Соколовска връща риалити шоуто в театъра, какъвто всъщност е то

В „Очите на милиони“ актьорите са познати на публиката и заради участието си в киното и сериалите. Снимка: Стефан Н. Щерев/Малък градски театър „Зад канала“ - „Биг брадър“ за интелигентна публика

В „Очите на милиони“ актьорите са познати на публиката и заради участието си в киното и сериалите. Снимка: Стефан Н. Щерев/Малък градски театър „Зад канала“

Нито грам еротика не виждам на сцената на представлението „Очите на милиони“ в Малък градски театър „Зад канала“. Това придава малко скучноватост на новия спектакъл на режисьорката Неда Соколовска. Впрочем, тя избягва голотата и допира на телата и в предишните си спектакли („Поп-фолк хроники…“, „Закачане“ и т.н.), а аз си мисля, че тази липса е плод на желанието ѝ да остава свръхсериозна „по мъжки“ в професия, където жените преди десетина години се брояха на пръсти.

Все пак Неда Соколовска е силна фигура в новата женска режисура, която е по-малко склонна от колегите си да се съобразява с рамките на общоприетия театрален живот. Също като колежките си, Соколовска работи върху променена база на театъра. Тя предпочита алтернативната сцена, която не я задължава да планира и изпълнява репертоар в държавна структура, спазвайки различни задължения спрямо облика на театъра, в който се изплащат актьорските заплати, както и спрямо колегите от трупата. Животът в алтернативното театрално пространство позволява пазарния принцип на оферта на текстове, интересни за режисьорките, както и договори с театри, които ги привличат с качеството на актьорите или с художествената ситуация на трупата.

Така се е случило в Театър „Зад канала“, където актьорите са ситуирани на силно качествено равнище, разпознавани от публиката и заради участието си в популярни тв филми и сериали. С тези актьори Неда Соколовска показва автентични човешки чувства и реакции на хора, затворени в пространство от първото издание на „Биг брадър“ през 2004 г.

Това не е театър с измислени персонажи. Репликите и емоциите им се филтрират от режисурата, така че да покажат основните преживявания – постепенното натрупване на ненавист към принудата да живеят заедно, изпълнявайки заповедите на Биг брадър, както и постепенното натрупване на насилие като реакция на усещането, че някъде навън тече истинският живот, към който те доскоро са принадлежали. Спомените и разказите за него доказват взривоопасната връзка между реалността и сценичната игра. Както дефинира Соколовска, „виждам в този социален експеримент метафора на света, в който живеем днес. Силно ме интересуват темите за контрола и бунта – дали човекът ще пожелае да си върне свободата да бъде в неизвестност, да скрие личния си свят от „очите на милиони“ дори с цената на социална елиминация“.

Изпълнителите посядат в обитавания хол на меката мебел и столовете, след малко излизат, отново влизат, заяждайки се с комичния диалектен говор на съквартирантка (Христина Караиванова) или се спречкват около гадаенето кой ще напусне пръв, номиниран от останалите (Христо Пъдев, Симеон Бончев, Владимир Зомбори, Стоян Младенов, Атанас Чопов).

Този тип театър обаче има една основна слабост и Неда Соколовска не може да я избегне. Неизбежно е такива майстори в изграждането и зрелищното показване на характерностите на персонажите да постигнат лесно и бързо онова, което е търсено от режисурата – конфликта между желанието на обикновения човек да бъде популярен като звезда и копнежа да избегне отговорностите и задълженията на звездата като остане анонимен. В спектакъла на МГТ това разминаване е постигнато скоро след началото. Ами после какво става? Напразно чакаме нещо да се случи, за да привлече угасналия интерес. Но Неда Соколовска не иска да се намесва с някаква интрига, с някакъв сюжет и остава документалният стил да властва на сцената. Това е паролата на нейния тип театър и тя не иска да му изменя, дори да носи негативи.

В спектакъла „Очите на милиони“ постепенно се набира едно любопитно наблюдение, което дава комедийна свежест на представлението. Не знам дали е умишлено търсено. Ако събраните в „Биг брадър“ участници са някаква извадка на българското гражданство, виждаме група от семпли хора. Очевидно този тип развлечение интересува по-елементарните и такива са били и зрителите му. А актьорите са достатъчно интелигентни, за да ги представят колоритно.

На сцената, освен споменатите, играят Таня Пашанкова, Жени Лечева, Бернарда Береану, Богдан Бухалов.

Представлението изгледа и музикантът Иван Лечев. На финала момченцето му изтича към покланящите се актьори и се опита да даде разкошна червена роза на майка си. Обаче не успя, розата падна на авансцената и момченцето, неразделило се с меката филцова шапка на главата, се прибра засрамено. Един по-пораснал кавалер сред актьорите взе розата и я връчи на Жени Лечева.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах