„Бийтълс“ – „едно от извращенията на лъжеизкуството“

Последната песен на „Бийтълс“ излезе през ноември 2023 г. – 43 години след смъртта на Джон Ленън и 22 години след смъртта на Джордж Харисън. Това е един от най-ярките примери за творческо безсмъртие, които днешната епоха може да предложи.

И до днес създадената през 1960 година в Ливърпул рокгрупа е любима дори на правнуците на техните съвременници.

Но когато „Бийтълс“ тръгват на триумфалното си шествие по света и през времето, отвъд Желязната завеса ги наблюдават с недоумение и страх. За комунистическата власт „Бийтълс“ са твърде свободни, твърде бунтари, твърде млади, за да приучават към спазване на канони.

Интересно е близо 60 години по-късно да прочетем какво пишат за ливърпулската четворка в СССР, откъдето се диктуват всички тенденции в изкуството за целия соцлагер.

Предлагаме ви да прочетете пълния текст на статия от съветското списание „Музикален живот“ от май 1964 г. със заглавие „Новите „идоли“. (При превода са запазени някои характерни граматически особености, за да се покаже отношението на официалната социалистическа преса към феномена „Бийтълс“.)

НОВИТЕ „ИДОЛИ“

Всяка година, и дори на всеки няколко месеца, на музикалния небосклон на Запада се появяват „нови идоли“. Поредната сензация от последните месеци са „битлс“. Това име е получила четворката момчета от Ливърпул (всеки от тях е на около 22 години). „Битлс“ на английски означава бръмбари. За кратко време новопоявилите се артисти успяха да изтикат на втори план своите предшественици – „кралете“ на рокендрола, туиста и медисона.

Ето как описва появата на „новите идоли“ списанието „Филмс енд филминг“ (съобщаващо, между другото, за първия филм с тяхно участие):

„Сцени от катранено черен ад, истерии и мяркащи се полицейски каски съпровождаха раждането на „битлс“. Може би в резултат от гонитбата за билети, която достигна невероятни мащаби, те едва ли не за един ден се превърнаха в нещо, предизвикващо национална лудост… Вестниците, забравили за всичко, отдаваха страниците си само на тях.“

Каква е причината за тази лудост? На този въпрос отговори наскоро нюйоркският кореспондент на югославския вестник „Политика“ М. Радойчич, който разказа за гастролите на „битлс“ в Съединените щати. Той убедително показа в кореспонденциите си, че успехът на четирите момчета от Ливърпул (три от тях съпровождат „пеенето“ си с дрънкане на китари, а четвъртият – с трополене по барабан) стои отвъд пределите на изкуството – там, където започва бизнесът. Ето и кратко изложение на неговата статия.

Те дойдоха, те видяха и те победиха със своя боен вик „ех-ех-ех“, който в крайна сметка остана единствен отзвук от тяхното пеене. Действително ли пеенето и музиката са главното в техните представления? Това си остава тайна, макар „битлс“ да се представят пред публиката като певци: тях трудно можеш да ги чуеш заради крясъците на публиката и те действат повече като „мимисти“. Техните прически и одеяния са по-изразителни от, извинете, пеенето им, а музиката, която изпълняват, е второстепенен елемент.

Предсказваха, че първото идване на „битлс“ в Америка ще бъде неизбежен триумф – прогноза, в която не би се усъмнил никой от тези, които са ги виждали и чували, като се започне от сцената на летище Кенеди в Ню Йорк. Такова масово младежко сборище не помни от създаването си нито летището, нито Еди Фишър, доскорошен „певец-идол“, случайно пристигнал в Ню Йорк заедно с ливърпулците и останал незабелязан. Не е регистриран броят на скъсаните костюми и метналите се на земята поклонници до момента на появата на полицаи в количество, нечувано даже при посрещане на кралски особи.

С една дума, писъци и сълзи изпратиха нашите „герои“ от Англия, писъци и сълзи ги посрещнаха в Америка. След това те преминаха пълен американски курс – от появата в телевизионната програма на Ед Съливан, през „Карнеги хол“ чак до Флорида. И тук влезе в действие мощната армия на американските социолози и психолози, за да внесе своя принос в изучаването на тази сериозна загадка: откъде се взе тая истерия около четири момчета с посредствен талант, лишени от истински глас и особена одухотвореност? Едни казват, че това е израз на посредствеността, която сега завладява целия живот и дейност. Други твърдят, че почитателите на „битлс“ са увлечени от борбата против старите авторитети. Някои психолози твърдят, че „битлс“ са възприети като сбъдване на старата приказка за успеха на низвергнатите, други смятат, че тази лудост е израз на непреодолимото желание поне за миг да усетиш безгрижие в този напълно реален и пълен с опасности свят. Намери се и такъв „научен авторитет“, който, задълбочен в загадката „феноменът битлс“, направи „епохално откритие“. Според него успехът на английските момчета са основава на това, че те сякаш „персонифицират дуализма, съществуващ в нашето общество“. „Битлс“, виждате ли, са мъже, но имат и женски черти; те са едновременно и възрастни, и деца; те са „добри момчета“, но се обличат като „теди бойс“, които, както знаем, са лоши и нещастни младежи.

На тези „дълбоки“ анализи може да бъде поставена точка. Но има нещо значително по-близко до истината – инстинктът на нюйоркската „Медисън авеню“, която като център на всемогъщата индустриална реклама, бързо направи от гастролите на ливърпулските момчета колосален бизнес-бум. Любопитни подробности разказа директорът на едно от нюйоркските училища. Той съобщи, че ловки агенти, занимаващи се с рекламата на „битлс“, раздали в неговото училище скъпи билети за концерта на ливърпулците в „Карнеги хол“, като искали от учениците само едно – да викат с пълен глас в залата, когато гастрольорите започнат своето „ех-ех-ех“.

Можете да бъдете уверени, че позицията на бизнесмените от „Медисън авеню“ е много по-близо до истината, отколкото всички „научни“ теории. Безспорно в Ню Йорк в момента могат да се намерят стотици вокални групи, несравнимо по-добри от ливърпулските момчета. Но тези неизвестни и неоткрити артисти трябва да измислят нещо подобно на това, което са измислили „битлс“, натъкнали се на „гениална“ идея – да не се подстригват. Именно по този начин „те станаха особени“, както крещят техните обожатели. Всъщност в „битлс“ няма нищо особено, но има много бизнес. И разбира се, има ловък мениджър, много по-стар от тях, който отхвърли десетки покани и върна ливърпулските момчета в Англия само две седмици след началото на гастролите в САЩ. Той знае, че в бизнеса най-важното е да съхраниш „идолите“ и „идолопоклонниците“. Иска му се първата визита на „битлс“ в Новия свят да не бъде и последна.

И така, „битлс“ са едно от многобройните средства, използвани на Запад за отравяне на младежта, за отвличането ú от сериозни обществени задачи, от борбата срещу несправедливостта, царяща в обкръжаващия я свят. И в този смисъл „битлс“ заемат своето място в редицата извращения на лъжеизкуството от всички разновидности.