Милош Карадаглич, вероятно най-популярният класически китарист в света, аплодиран заради перфектните си интерпретации и експресивен стил, винаги е искал да бъде рокзвезда. Роден на Балканите, в Черна гора, той е на осем години, когато открива древна китара със скъсани струни върху един прашен шкаф в спалнята на родителите си. Влюбва се в инструмента, позира с него пред огледалото и мечтае за слава. Но тази фаза не трае дълго, разказва Марк Савидж от Би Би Си.
„Винаги съм обичал да пея, а китарата ми изглеждаше като перфектния инструмент за акомпанимент. Но официалното образование в Черна гора е такова, че незабавно бях хвърлен в сериозния свят на класическата китара“, разказва Карадаглич.
„Първото, което забелязах, бе, че схващам нещата много по-бързо от останалите. В един момент работех по някакво испанско фламенко или Малагуена и след около седмица неуспешни опити изведнъж усетих, че пръстите ми летят по грифа. Беше много възбуждащо и вълнуващо. И понеже Черна гора е много малка страна, хората бърза разбраха, че съм талантлив и ме поставиха пред публика. А когато за първи път свирих пред публика, се почувствах сякаш съм вкусил кръв и искам още.“

Стилът на 32-годишния китарист е определян като „жилав, с изтънчен тембър и свръхестествена красота“. Снимки: Анди Ърл Mercury Classics
Малкият Милош напредва със замайваща бързина. На 11 печели първия си национален конкурс. На 14 е поканен да изнесе концерт в Париж. После пътува до Италия и среща класическия китарист Дейвид Ръсел, който му препоръчва да се запише в Кралската музикална академия в Лондон. Черногорецът завършва с почести и няколко награди.
Преди пет години „Дойче Грамофон“ (най-старата звукозаписна компания в света) издава дебютния му албум, който оглавява класациите за класика по целия свят и му носи престижната награда на списание Gramophone за млад артист на годината.
Оттогава насам репутацията на китариста се гради върху разпродадени изцяло концерти по цял свят с някои от най-големите световни диригенти и оркестри – от Филхармонията на Лос Анджелис до Симфоничния оркестър на Банкок.
„В началото бях доста зашеметен – казва той. – От няколко концерта в местните църкви, изведнъж в графика ми се оказаха най-големите концертни зали и най-престижните места. Бях избутан на фронтовата линия на класическата китара, а това се оказа голяма отговорност. Отне ми две години да вляза в крак и да спра да мисля, че светът около мен постоянно се тресе.“
Посред всички тези аплодисменти този чаровен, но сериозен млад мъж, не се отказва от мечтата си да свири соло пред цял стадион пищящи фенове.
Затова и изненадата не е много голяма, когато четвъртият му албум се оказва пълен с песни на „Бийтълс“.
„Усетих, че е време да се позабавлявам – обяснява той. – За да се върна обратно през всички тези години и да затворя кръга.“
Но албумът се оказал неочаквано труден за запис.
„Технически и музикално трябваше да поработя още доста – признава 32-годишният Карадаглич. – Трябваше да се фокусирам върху ритъма, да вървя „по ръба“ на звука, което не е най-естественото нещо, когато имаш класически тренинг.
Бях извън зоната си на комфорт, но усетих, че съм в полето музикалните възможности и мога да си взема всичко, което ми хареса. Почувствах се много по-свободен, отколкото когато записвам нещо много, много класическо“.
(Милош Карадаглич свири Let It Be с участието на Грегъри Портър.)
Албумът е записан в легендарното студио „Аби Роуд“ с част от оригиналното оборудване, използвано от „Бийтълс“. Карадаглич, който не крие, че е маниак на тема контрол, разказва, че е прекарал цял ден, за да получи точния звук на китарата си – с 12 микрофона, разположени им цялото студио, за да уловят цвета и текстурата на музиката.
Още една връзка с „Бийтълс“ е била осигурена от Анушка Шанкар, чийто баща Рави е учил Джордж Харисън да свири на ситар („Едно от най-важните междужанрови сътрудничества в историята на музиката“, казва Кардаглич.) Анушка се присъединява към Кардаглич за изпълнението на Lucy In The Sky With Diamonds, което слага край на албума в калейдоскопична мъгла от струни.
„Разликата и приликата между двата инструмента е просто изключителна – казва музикантът. – Почти като два магнита, които отскачат един от друг. В това парче има всички подправки на света.“
Други колаборации в албума включват джазмузиканта Грегъри Портър и певицата-автор на песни Тори Еймъс, която придава уникално звучене на She’s Leaving Home.
„Обичам нейният подход – казва Карадаглич. – Тя ми разказа, че преди години пеела песента от името на дъщерята, която напуска дома си, но сега я пее като майката.
Тя стана много емоционална в студиото, защото записвахме в началото на учебната година и дъщеря й наистина напускаше дома си. Предполагам, че много жени ще се разпознаят в емоциите на тази песен.“

Милош Карадаглич не се е притеснявал, че неговият „Бийтълс“-албум ще бъде сметнат за лековат, „защото нито аз съм лековат, нито тяхната музика“.
Интересно, но по време на детството си в Черна гора китаристът не е знаел нищо за музиката на „Бийтълс“. Първата му среща с творчеството на групата се случила, когато един преподавател му предложил да научи Yesterday в аранжимент на японския композитор Тору Такемицу.
„Чух пиесата и се влюбих в нея“, казва черногорецът.
Днес Карадаглич е убеден, че „Бийтълс“ трябва да влязат в класическия каталог:
„Аз не виждам разлика между техните песни и тези на Шуберт. „Бийтълс“ са оставили такъв огромен белег върху начина, по който слушаме музика днес, че за мен да свиря „Бийтълс“ е същото, като да свиря Бах.“
Не го казва изрично – но новият албум дава на Карадаглич шанс да увеличи публиката си, след като е утвърдил мястото си в класиката с три албума с традиционен материал, сред които и „Светия граал“ на китарата – концерта „Аранхуес“ на Хоакин Родриго.
Показателно е, че американският етап на турнето му тази година започва в историческия джаз клуб „Блу Ноутс“ в Ню Йорк – вместо в традиционна концертна зала. А Карадаглич казва, че е готов да свири и в акустичната палатка на фестивала в Гластънбъри.
Но дали за него китарата не е малко подценена като класически инструмент?
„Може би в някои кръгове, но това наистина не е мой проблем – мръщи се Карадаглич. – Нашият репертоар не е толкова голям като на пианистите или цигуларите. Но усещам, че хората, които искат да чуят китарата, стават все повече и повече. Китарата е инструментът на народа.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение