69-годишната история на една анатомична бомба

На 1 юли 1946 г. американците предприемат първия от серия ядрени опити върху атол в Тихия океан. Четири дни по-късно французинът Луи Реар представя в Париж бански костюм, който очаква да предизвика също такава експлозия и затова го нарича по името това малко островче – Бикини. 

„Бикините – една анатомична бомба”, гласи слоганът на двете парчета плат – лента за горе и два обърнати триъгълника за долу, продавани в опаковка с размерите на голяма кибритена кутия.

За нововъведението е необходимо подходящо луксозно представяне. За него е избран басейнът „Молитор“, модно средище в Париж през трийсетте години, където на 5 юли 1946 г. Луи Реар, автомобилен инженер, чието семейство притежава бутик за бельо, решава да представи „своите” бикини, пише „Паризиен“.

Модно дефиле отбелязва тази неделя годишнината с историческия модел, както и други редки варианти на бански костюми от 1890 до 1970 г. в парижкия Салон на бельото „Mode City“.

Първите ядрени опити са осъществени на атола Бикини в Тихия океан през 1946 г.

Почти 70 години по-рано Луи Реар не може да намери професионална манекенка, която да облече бикините. 19-годишната танцьорка Мишел Бернардини от Казино дьо Пари единствена намира смелост и остава в историята. Защото нововъведението изгрява на първа страница по вестниците в цял свят и сътворява чутовен скандал. В Европа, под натиска на Църквата, правителствата на Италия, Испания и Белгия забраняват продажбата на бикини. Във Франция забраната важи за плажовете по Атлантическото крайбрежие, но не и за Средиземноморските.

Мишел Бернардини – танцьорка от Казино дьо Пари, единствена намира смелост да позира с новите бикини.

„Появата на бикините е събитие в историята на модата, защото те показаха за първи път това, което жените дотогава не смееха да разкрият – пъпа си. Това е истинска революция”, обяснява пред АФП Гишлен Райер, която притежава една от най-значимите колекции от бански костюми от онова време от цял свят с почти 5 000 модела.

Трябва да се подчертае, че освен пъпа, бикините марка „Реар“ разкриват доста добре и задните части, заради което се счита, че инженерът е изобретил и прашките…

Макар банският костюм от две части вече да се е появил, то гащите с висока талия, стигайки до талията, все още остават предпочитани от дамите след войната, както се вижда от момичета по кориците на списанията и снимките на американските актриси, начело с Мерлин Монро.

Мерилин Монро не смее да сложи плитките бикини.

След шумното представяне на 5 юли 1946 г. бикините потъват в забрава чак до 1953 г., когато „бомбата“ отново избухва, този път в Кан по време на фестивала. Тя се нарича Бриджит Бардо и ще подлуди фотографите позирайки в бели бикини на цветя на плажа на хотел Карлтън.

„Бомбата“ избухва отново с Бардо на плажа в Кан.

„Тя ще превърне бикините в емблематичен костюм. С него тя става митът Бардо – обяснява Мари-Лор Белон, организаторка на Салона „Mode City“. – След скандала бикините ще стават популярни, все повече жени искат да покажат телата си и да придобият бронзовия загар.”

През 60-те банският костюм става задължителен и популярността му се засилва с появата му в киното. Незабравима ще остане Урсула Андрес, излизайки от водата, с нож на кръста и раковини в ръка в прословутата сцена от „Джеймс Бонд срещу Доктор Но” от 1962 г.

Излизането на Урсула Адерс от водата в „Бонд“ се превръща в култова сцена в историята на киното.

„Едва обаче през 70-те години – епохата, когато жените се еманципират и изгарят публично сутиените си, бикините – такива, каквито ги изобрети техният създател, се налагат този път окончателно”, заключава Гишлен Райер.