Бил ли е фашист Караян? Великани зад гърба на Хитлер

Райна Кабаиванска определи диригента Херберт фон Караян за незаслужено набеден нацист. „Не може да го обвиняваш в това, само защото е почнал да работи в Нацистка Германия. Ами той се ражда там, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът!… Такъв е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник“, заяви оперната прима в интервю за „Монитор“.

Дали истината е точно такава, каквато я описва Кабаиванска? Вижте сами.

Херберт фон Караян
Австрийски диригент, 1908-1989

Великият диригент Хербет фон Караян, определян за една от най-могъщите фигури в класическата музика, е сред големите звезди на фашистка Германия. За него е известно, че е дирижирал в нацистка униформа, без постът му да го е изисквал. Според австрийския историк Оливер Ратколб, професор във Виенския университет, Караян влиза в Националсоциалистическата партия на 8 април 1933 г. и притежава членска карта номер 1 607 525. Тъй като не плаща членския си внос на 1 май същата година, на Караян е издаден нов документ с номер 3 430 914, със задна дата. Всичко това е открито от Ратколб в архивите. На всеки документ има снимка на младия Херберт фон Караян и писмено потвърждение от диригента при встъпването му в партията с дата 26 ноември 1936 г.

Пред комисия по денацификация през 1945-1946 г. Херберт фон Караян признава, че е членувал в нацистката партия, но заявява, че го направил не по убеждения, а заради кариерата си в епоха, когато „нацистите контролираха напълно културния живот в Германия“. Кариерата му действително получава значителен тласък, след като става член на националсоциалистическата партия. През 1935 г. той става най-младият главен музикален директор в Германия и гост-диригент в Букурещ, Брюксел, Стокхолм, Амстердам и Париж. През 1937-ма дебютира на диригентския пулт на Берлинската филхармония и Берлинската държавна опера. Концертите си започва с националсоциалистическия химн „Песен на Хорст Весел“.

Още на млади години обаче Караян проявява симпатии към националистическата крайна десница. Като гимназист той членува в ултранационалистическата асоциация Пангерманската корпорация Ругиа. В писмо от това време той не крие антисемитизма си, като изобличава например „поеврейчването на Виенската народна опера“.

Йозеф Гьобелс, министърът на пропагандата и информацията в нацистка Германия, лично помага за втория брак на музиканта. След развода си през 1942-а Караян се жени още същата година за Анита Гютерман, дъщерята на богат текстилен индустриалец, която е четвърт еврейка. Този факт е изтъкван в защита на диригента от много негови биографи, но според Оливър Ратколб истината е по-различна. Тъстът на Караян бил разведен със съпругата си еврейка и бил тясно свързан с нацистките водачи. Неговото предприятие процъфтявало по време на Втората световна война. Самият Гьобелс лично се намесва, за да сложи край на разследване на еврейските предци на Анита Гютерман и така бракът й с Караян става възможен.

След поражението на Германия във Втората световна война Херберт фон Караян е посрещнат с демонстрации в САЩ, където пристига на турне през 1955 г. Протестиращите викат пред концертните му зали: „Nazi, Go Home“. Музиканти с еврейски произход като Исак Щерн, Артур Рубинщайн и Ицхак Пърлман отказват да свирят с Караян заради нацисткото му минало.

Караян е любимец на тоталитарната власт у нас. Той пристига в България през зимата на 1975-76, за да лекува гръбначно заболяване и е бил обгрижван от първенците в държавата. БКП му присъжда орден „Кирил и Методий” I степен на 27 юли 1981 г. в София. През 1983 г. Караян гастролира с Виенската филхармония у нас, изнася два концерта на 8 и 9 март в зала 1 на НДК.

През годините диригентът работи с редица българи. Дипломира се през 1926 г. във Виена с първия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Дирижира оперни постановки и записва с Борис Христов, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Алексис Вайсенберг, Антон Дяков.

Потърсихме и други популярни фигури, творили в прослава на фашистката диктатура в Германия.

Ерол Флин
Австралийски актьор, 1909-1959

Холивудската суперзвезда Ерол Флин, прочул се с дръзките си филмови образи, не е криел анти-семитските си възгледи. Две биографии, публикувани 30 години след смъртта му, твърдят, че актьорът е работел под прикритие за Нацистка Германия. Флин събирал уличаваща информация за социалистите, които се борели срещу режима на Франко по време на Испанската гражданска война. Австралиецът дори имал лична среща с Адолф Хитлер.

„Безспорно е, че Флин е симпатизирал на нацистите и е извършвал за тях оперативни задачи. Също така е безспорно, че работата му е довела до смъртта на хора“, категоричен е авторът Чарлз Хайман, който е имал достъп до разсекретени материали на американските разузнавателни служби. Други историци обаче смятат, че подобни твърдения са смехотворни. И все пак през 1933 г. е документирано как Флин пише на свой приятел: „Гаден евреин се опитва да ме измами… Ще ми се да докараме тук Хитлер, че да ги научи тези Исаковци на някои неща“.

Боби Фишер
Американски шахматист, 1943-2008

Опакият характер на гениалния Боби Фишер му печели мощни врагове. Ето ги и тях според самия него: „Евреи и тайни евреи – тоест плъхове от ЦРУ, които работят за евреи“. Самият Фишер е от еврейско потекло, но според биографа си Дейвид де Лусия яростно отрича Холокоста. Шахматистът обичал да чете книги за превъзходството на бялата раса като „Моята борба“ на Хитлер и „Протоколи на ционистките мъдреци“. Описвал се като жертва евреите и ги наричал „мръсни, лъжливи копелета“, обсебени от идеята да превземат света. Фишер бил убеден, че те щели да постигнат целта си, като извършат масово убийство на християнски деца с използването на черна магия.

Рихард Щраус
Германски композитор, 1864-1949

Щраус е един от най-изявените германски композитори от късния Романтизъм и началото на Модерната епоха. Сред най-значимите му опери са „Кавалерът на розата“ и „Саломе“, базирана на пиеса на Оскар Уайлд. Така и не е доказано дали Щраус има пряка връзка с нацистите. Провинението му е, че е бил сред най-големите любимци на Хитлер, наред с колегата си и съименник Вагнер. Музикалните произведения на Щраус били разрешени в Нацистка Германия, за разлика от тези на много други негови съвременници.

Хенри Форд
Американски индустриалец, 1863-1947

Хенри Форд е възхваляван и сатанизиран в родината си. От една страна той е еманацията на прословутата американска мечта. Роден в бедно фермерско семейство, основателят на автомобилната компания „Форд“ се нарежда сред най-крупните индустриалци на всички времена, наложил поточната линия и масовото производство. От друга страна той е трън в очите на сънародниците си, тъй като е отявлен антисемит и поддръжник на Хитлер.

Още през 20-те години на ХХ век Форд спонсорира вестника „Диърборн Индипендънт“, който публикува остри статии срещу евреите. Хайнрих Химлер го нарича „един от нашите най-ценни, значими и отдадени бойци“. Още по-голямото признание идва от самия Фюрер. Хенри Форд е единственият американец, споменат в книгата му „Моята борба“. Ето какво пише за него Хитлер: „Само един велик човек, Форд, който е ужас за евреите, продължава да бъде независим от господарите на една 120-милионна нация“. Фюрерът го смятал за пример за подражание и искал да приложи икономическите му модели в Германия.

Хенри Форд продължава да прави бизнес с нацистите, в това число с военни изделия, чак до 1941 г., когато САЩ влизат във Втората световна война. В завода му в Германия на робски труд са подложени между 100 и 200 френски военнопленници. През 1939-а, по случай 75-годишнината си Хенри Форд получава Големият Кръст на германския орел – най-голямото отличие за заслуги към Третия райх.