Бил Виола, или „Караваджо в стил хайтек“, с изложба в Москва

Голяма ретроспективна изложба на прочутия американски видеоарт артист Бил Виола, наричан „Рембранд на видеоепохата“, бе открита в държавния Пушкински музей в Москва. От 2 март до 30 май може да бъдат видени 20 негови инсталации, създавани в продължение на 14 години. В бялата зала под колонадата на Пушкинския музей единственият източник на светлина по време на изложбата са правоъгълните картини с движещи се изображения. Платната са заменени от плоски монитори.

Бил Виола (1951) често е сравняван със старите майстори, от които черпи сюжети. Критиците му поставят етикети с имена и на други велики художници – „Караваджо в стил хайтек“. Освен от Ренесанса, Виола се вдъхновновява също и от съвременното кино, при това пристрастията му са точно определени. Дори синът му е кръстен Андрей в чест на руския режисьор Андрей Тарковски, който според Виола е повлиял върху творчеството му.

Основната характерна черта на творбите на видеоарт артиста е медитативността. В една от „картините“ голи до кръста мъж и жена бавно потапят лица в чаша с мътна вода. На съседната плазма двама души безцелно бродят из пустината. На другата – човешки тела се люлеят върху вълните.

Зрителят се потапя в съзерцание. Свикналият с движещите се образи в киното трудно остава дълго пред обичайна картина, а в случая има пред себе си картина под формата на видео, което продължава от шест минути до половин час, без сюжет, повече изображение, отколкото движение.

Една от инсталациите, показани в Москва, е озаглавена „Тристан“. На екран с големина 6 на 3,5 м се вижда водопад, а лежащият върху камък човек в бял саван се възнася към небето в продължение на цели десет минути. В Пушкинския музей са представени още инсталациите „Страсти“, „Трансфигурации“, „Мираж“, „Водни портрети“, „Мъченици“…

Немалко холивудски звезди са заявявали желание да участват в инсталация на Бил Виола, но той обикновено отказва, твърди, че предпочита „свежи лица“. Все пак ги подбира от актьорската гилдия, защото освен подходяща външност, те трябва да притежават и способност да изразяват гама от чувства. Трябва и да са издръжливи. За създаването на „Огнена жена“ актрисата Робин Бонакорси е трябвало да стои неподвижно дълго време в непосредствена близост до бушуващ огън. Виола най-често наема артисти от състава на „Цирк дю Солей”, които са способни да издържат подобни изпитания.

Издръжливост се изисква и от техническия състав. Произведението „Тристан“ е снимано с няколко камери – 35-милиметрова, съвременна с висока резолюция, малка ръчна камера и стара черно-бяла камера. Това не е по силите дори на най-отдадените артхаус кинорежисьори, смятат критиците.

Като жител на Калифорния, Виола има достъп до всички иновации в кинотехнологиите. Инсталацията му „Три жени“ е снимана със съдействието на техническия екип от студиото на Джордж Лукас.

Зрелищността и ефектността на изкуството на Виола, което не съдържа автоирония, от едни са ценени високо, от други са обругавани. Когато през 2019 г. видеоинсталациите на художника са изложени в съвместна експозиция с работите на Микеланджело в Кралската академия в Лондон, съседството им възмущава мнозина. Оттогава Бил Виола не се съгласява на подобни паралели. Освен това не одобрява аудиогидове и подробни експликации към експонатите в изложбите си, смята, че съвременният зрител може да разбере произведенията му и сам.

В епохата на пандемията организирането на изложби на Виола е по-лесно, отколкото на други художници от западния свят, казват от Пушкинския музей. Причината е във факта, че не е необходима сложна логистика за транспортиране на творбите му – те се пренасят чрез „облак”. Така изложбата е достъпна офлайн, макар да е организирана изцяло онлайн.