Билети за футболен мач за Шостакович

Ако можех да се върна назад във времето...

Дмитрий Шостакович (1906 - 1975) - Билети за футболен мач за Шостакович

Дмитрий Шостакович (1906 - 1975)

Ако някога квантовите физици открият кривата на времето и бихме могли да се върнем в миналото, бих направил само няколко неща…

Бих отишъл в Томаскирхе и тайно бих слушал Бах. Без дори да го заговарям, защото не знам какво да кажа на такъв човек.

Бих последвал Бетовен в мрачните му разходки из дъждовния парк. Бих му предложил таблет с Месинджър, за да можем да поговорим, но той, като типичен Стрелец ще ме отблъсне в глухата си самота, а аз за довиждане бих му подарил бутилка оригинален бърбън. Знам, че ще го оцени.

Бих почукал на вратата на вилата на Чайковски, за да го попитам за Шеста симфония. Въпросът ми би бил само защо след последното пицикато на контрабаса, умиращото сърце, не ни остави нищо повече…

Америка за България

Бих отишъл в Париж при Онегер, за да го попитам: „Как? Как се създават последните 50 такта от Литургична симфония?“. Как е възможно да се измисли музика като тази, откъде идва това божествено нещо и какво прави с душите ни, описвайки страданието от една от наистина жестоките войни на човечеството. Как се измислят тези акорди в приглушените цигулки, сподавен плач, но все пак с една усмихната пиколо флейта в далечината?

Бих стоял зад гърба на Равел, докато работи. За да мога да разкажа на всички какво съм видял.

Бих почерпил Брукнер една бира в центъра на селото, където е живял, и бих му разказал как всички го изпълняваме сега, за разлика от тогава.

Бих се поразходил из Лондон с Фреди, за да ми покаже любимите си клубове; бих поговорил с Джон (без Йоко) за музиката и картините на нашето въображение.

Бих поръчал такси на Стравински, за да го слушам, докато ми разказва кой композиционен похват би бил по-добър в днешно време, докато пътуваме за летището към Ню Йорк – и задължително пътьом ще купя билети за футболен мач на Шостакович. Той ще се усмихне, а това е най-малкото, което бих направил за него.

После ще отида на „Удсток“ и ще гледам Джими с триото, за да вкуся свободата.

Бих попитал Принс, Джордж Майкъл и Джако: защо така бързо…?

Може би след тази разходка бих бил наистина човекът, който искам…


Текстът е от профила на Румен Бояджиев-син във Фейсбук.

OPERA OPEN