Ще блесне ли Максин Пийк като красавицата-южнячка в „Трамвай Желание”? Може ли Гленда Джаксън да счупи костеливия орех „Крал Лир”? И дали Иън Маккелън и Патрик Стюарт ще се справят със своя Бекет? Театралните критици Лин Гарднър и Майкъл Билигнтън правят обзор в „Гардиън“ на най-интересните заглавия на британската драматична сцена тази есен.
„Без ограничения”
Брилятнтият фестивал на висококачествената работа, извършена от инвалидизирани артисти, се завръща. Огледайте се за мюзикъла „Асистирано самоубийство” на Лиз Кар, който се занимава с легализирането на евтаназията като човечен избор; както и за „Херофобия”, където Ноеми Лакмайер ще прекара 48 часа в опит да вдигне неподвижното си тяло над земята с помощта на 20 000 балона с хелий. Има още много предложения, включително моноспектакъл на Джес Том в „Бисквитената страна”.
От 6 септември в Southbank Centre, Лондон.
„Трамвай Желание”
След великолепното си изпълнение в „Хамлет”, Максин Пийк поема ролята на Бланш Дюбоа в класическата пиеса на Тенеси Уилямс. Ще си струва да видим дали Пийк играе Бланш като въплъщение на поетичния дух или като прекършена южняшка красавица. Под режисурата на Сара Франком и Бен Бат като Стенли Ковалски, поличбите изглеждат добри.
От 8 септември в Royal Exchange, Лондон.
„Ничия земя”
Иън Маккелън и Патрик Стюарт, които играха заедно „В очакване на Годо”, сега се включват в постановка на Шон Матиас по суровия шедьовър на Харолд Пинтър за срещата между възрастен литературен лъв и досаден, незначителен поет. Оуен Тийл и Деймиън Молони играят ролите на икономите. Пиесата, пълна с отзвуци от Елиът и Бекет, изпраща зрителите в незабравима зона на здрача.
От 8 септември, в Wyndham’s, Лондон.
„Посвещение”
Новата пиеса на Ник Диър изследва връзката между Шекспир и третия граф Саутхемптън, прочутия травестит и патрон, на когото е посветено „Похищението на Лукреция”. Графът може и да е бил любовник на поета. Поставена в епохата на елизабетинска Англия, пълна с подозрения и интриги, тази романтична драма кара Шекспир да се опита да разкрие истината за връзката и да използва поезията като доказателствен материал.
От 9 септември, в Nuffield, Саутхемптън.
„Неща, за които знам, че са истина”
Международно сътрудничество между Frantic Assembly и Държавната театрална трупа на Южна Австралия, тази постановка се вглежда в тайните, скрити зад привидно спокойната и изпълнена с любов повърхност на семейния живот. Представлението смесва типичните за Frantic движения с текста на Андрю Бовел. При премиерата си в Аделаид пиесата получава похвали заради откритостта си по теми като удоволствията и несгодите на семейния живот.
От 10 септември, в Lyric Hammersmith, Лондон.
„Шевиотът, еленът и черният, черен петрол”
Пиесата на Джон Макграт за експлоатацията на шотландския Хайленд е описвана като „най-важният текст в историята на шотландския театър”. Поставена за първи път преди 40 години, пиесата днес е съживена от Джо Дъглас и “Dundee Rep Ensemble” в продукция, спечелила петзвездни ревюта при премиерата си.
От 14 септември, в Royal Lyceum, Единбург.
„Татко се прибира от война” (в три части)
Тези три кратки пиеси от Сюзън Лори-Паркс са началото на амбициозен опит да се разкаже историята на американската Гражданска война. Фокусът е върху роб, комуто господарят обещава свобода, ако робът се присъедини към войната срещу Севера. Стив Тусен и Джими Акинбола водят кастинга, а Джо Бони, който режисира успешната американска продукция от 2014-а, е начело и тук.
От 15 септември, в Royal Court, Лондон.
„Молителките”
Нова версия на Есхиловата трагедия отпреди 2 500 години, в която група жени, търсещи убежище, пресичат опасното Средиземно море, за да избегнат насилствен брак. Адаптирана от Дейвид Грейг и режисирани от Рамин Грей, драмата включва огромен хор във всяка сцена. Стар текст, който задава вечен въпрос: кой ще ни помогне, когато сме в беда и търсим убежище?
От 1 октомври, в Lyceum, Единбург.
„Пътеводител на интелигентния хомосексуалист
към капитализма и социализма с ключ към Писанията”
Заглавието е малко многословно, но всичко, излязло изпод перото на Тони Кушнер, който написа „Ангели в Америка” (която скоро ще бъде отново поставена в Националния театър), си струва. В пиесата имаме семейно събиране, по време на което всички се опитват да се ориентират в пейзаж, който вече не разпознават. Майкъл Бойд режисира британската премиера на текст, бълващ от идеи.
От 15 октомври, в Hampstead Theatre, Лондон.
„Крал Лир”
В година, изпълнена с постановки на „Лир”, включително с Тимъти Уест, никой не бива да се изненадва, че и Гленда Джаксън се е хванала с това заглавие. Тя не само е безупречна по отношение на Шекспир, но и има пряк опит в лудостта на политиката. Продукцията на Дебора Уорнър включва силен кастинг.
От 25 октомври, Old Vic, Лондон.
„Бурята”
Саймън Ръсел Бийл се завръща в Стратфорд за първи път от 20 години, за да играе Просперо в магическата Шекспирова приказка за победата на прошката над отмъщението. Марк Куортли изпълнява Ариел, някога игран от самия Бийл. Новата „Буря” е на Грегъри Доран. Възможно е до видим Ариел като изкуствен интелект, рожба на напредничави технологии.
От 3 ноември, в The Tabernacle, Лондон.
Със съкращения
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение