Усещане за Кремъл на тържеството за Съединението

„Всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали“, каза вчера на тържествата за Съединението в Пловдив президентът Румен Радев. И всички присъстващи видяха – съвсем буквално зад гърба му стоеше посланичката на Русия Елеонора Митрофанова, чието присъствие на честванията събуди удивление, защото Русия през 1885 г. не приема позитивно българското Съединение, а и през март тази година Руската федерация ни обяви за неприятелска страна.

Вижте още: СЪЕДИНЕНИЕТО – КРАТКОТО ВРЕМЕ, КОГАТО БЪЛГАРИТЕ КОВЯХА САМИ СЪДБАТА СИ

В словото си Румен Радев повтори два пъти „егоизъм“, дума някак не на място в реч за събитие от подобна величина:

„В изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма“ и „Политическите бесове и егоизми – лични, класови, партийни, ерозират устоите на нацията“.

Любопитното е, че терминът „егоизъм“ в политически контекст е част от публичното говорене на руския президент през последните месеци и години. В официалната руска държавна концепция за защита на държавните ценности е огласено, че ще се води борба с „култа на егоизма“. В множество свои речи от 2020 г. насам Владимир Путин вмъква фрази като „егоизъм в международните отношения“, „икономически егоизъм“, „егоизмът на САЩ и ЕС“. Така двукратното използване на тази дума в речта на Румен Радев придобива друго значение.

Още нещо навежда на мисълта за езикова връзка с Кремъл. Българският президент каза в Пловдив:

„Саможертвата и смиреното служение на отечеството родиха, съградиха и отстояха България“.

В открития урок пред руските ученици на 1 септември тази година руският президент подчерта:

„Ценността на живота не е в удовлетворението на своите амбиции, а в служението“.

Усещането, че речта на българския президент е вдъхновена от Кремъл, идва и от формулировката:

„Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си“.

Идеята, че скъпите ресурси са „стихия“, която не подлежи на контролиране, е наливане на бензин в огъня на проруското говорене.

В поклоните пред Кремъл се включи и кметът на Пловдив Здравко Димитров. В неговата реч, изпъстрена с „бисери“, се появи следната фраза:

„Младите български капитани след предателското отдръпване на непознатите офицери поемат командването на армията“.

Така наречените „непознати офицери“ са руските офицери и са добре познати. До Съединението в България са разположени много руски военни, дори военният министър Михаил Кантакузин е руснак. Той подава оставка след Съдинението и изтегля всички руски офицери, които обучават новосъздадената българска армия. Това са факти, изяснени в историята, така че „неизвестни офицери“ прилича на жест към Митрофанова и господарите в Кремъл.

Все пак речта на пловдивския кмет бе по-скоро писана на коляно, макар и подвито. Иначе няма как да си обясним езикови бисери като тези:

„Българите демонстрират, че не имат вяра безусловно на своите политически партии. Затова в годините на тестване народът намира друго средство, с цел да отбрани своя дом и опциите за прогрес – националното обединяване“;

„Тогава, когато са сложени под въпрос трайните им ползи, българите построяват здраво единно тяло“;

„Събраният в Пловдив нравствен хайлайф на младата нация издига знамето на Съединението“;

„Тоя животворен мирис от жизненост и религия се допира до всички кътове на националната душа“;

„Паметни остават думите на регионалния шеф Гаврил Кръстевич“;

„Левски демонстрира своята изключителна невзискателност“.

Печална известност придоби и речта на пловдивския владика Николай, който в Деня на Съединението успя да разедини България, като заяви:

„От началото на прехода българите изпращат децата си драговолно и радушно на Запад с хиляди и хиляди, за да учат там и да попият западните ценности. Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че освен знания, които тепърва ще очакваме да приложат, някои от тях са попили презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре готовност да налагат наученото насила с методите на инквизицията.

Те говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква „религия на омразата“, ако изобщо може да има такава. Тази война на омразата, в която нашите деца стават инструменти на злото, трябва да спре веднага“.

Николай Пловдивски също изпрати директно послание към Путин в речта си с думите:

„В омразата на политическа основа се очертава и една още по-опасна тенденция. Напоследък започнахме да чуваме призиви за елиминиране и едва ли не физическо ликвидиране на конкретни личности, назовавани поименно“.

Това е директна препратка към всеобщата вълна от възмущение срещу властелина в Кремъл, която често е съпроводена с коментари, че диктатурата му ще приключи едва след края на живота му.

Тези почти неприкрити послания със сигурност ще бъдат забелязани в Москва. Най-малкото защото ще бъдат посочени в доклада на Митрофанова за това как е преминало събитието в града, който някога беше символ на самостоятелно обединилата се България, а днес е под погледа на руския войник Альоша.