Битката на Емилия Кларк, каквато Денерис никога не е водила

Актрисата с изповед за мозъчните операции, които претърпява, след като снима първия сезон на „Игра на тронове“

Емилия Кларк получава мозъчен кръвоизлив след края на снимките за първия сезон на „Троновете“. - Битката на Емилия Кларк, каквато Денерис никога не е водила

Емилия Кларк получава мозъчен кръвоизлив след края на снимките за първия сезон на „Троновете“.

На няколко мозъчни операции се налага да се подложи актрисата Емилия Кларк, за да се справи с две животозастрашаващи аневризми. Преживяванията си тя разказва в дълга статия за „Ню Йоркър“, с която съобщава за началото на своя благотворителна кампания „SameYou“ в помощ на хора, претърпели различни мозъчни увреждания или инсулт.

Кларк добива световна популярност с ролята си на Денерис Таргариен в „Игра на тронове“ още в първия сезон на сериала, но „тъкмо когато всички мои детски мечти се бяха осъществили, за малко да загубя разсъдъка си и след това живота си“. Актрисата преживява три мозъчни операции, а за едната от тях се налага черепът ѝ да бъде отворен. Това довело до „ужасно безпокойство“ и паник атаки. Кларк мислела, че ще загуби живота си, но днес твърди, че се е възстановила напълно.

Родом от Оксфорд, Емилия Кларк получава първата си голяма роля като актриса – на млада принцеса от знатен род, продадена от брат си за съпруга на „мускулест военачалник на дотраките на име хал Дрого“, както тя сама описва персонажа си в „Ню Йоркър“.

Кларк споделя, че не винаги е имала такъв късмет и разказва за усилията си да пробие като актриса. Когато е на три или четири години, баща ѝ работи като звукооформител в Уест Енд, участва в продукции като „Уестсайдска история“ и „Чикаго“ и той често я взима със себе си на работа. Там тя се влюбва в живота зад сцената и мечтае да стане част от него. Първата си роля получава на пет години, но нещата не потръгват много добре в началото. Единствените ѝ изяви на сцена са в училищни пиеси.

След като завършва училище, една година прекарва в пътуване из Азия и когато се връща, записва курсове по актьорско майсторство в Лондон. Плаща таксите си, като работи като сервитьорка в бар, служителка в кол център и в никому известен музей, където най-честият въпрос към нея е къде са тоалетните. През пролетта на 2010 г. получава обаждане от мениджърката си за ролята на „неземна и мистериозна руса жена“.

„Аз съм ниска, тъмнокоса, набита британка. Но както и да е“, шегува се Кларк.

Прослушването е в малко студио в Сохо, харесват я и я пращат в Лос Анджелис на проби пред Дейвид Бениоф и Дан Уайс. Когато изиграва сцената си, пита дали може да направи нещо друго и Бениоф се пошегувал с нея, като ѝ казва да изтанцува нещо. И тя прави роботския танц. Когато си мисли, че всичко вече е приключило, тръгва към хотела си, решена да си тръгне за Лондон, без да дочака решението на шоурънърите. Тогава някой я настига и ѝ казва:

„Поздравления, принцесо!“.

Така започва приказката ѝ в „Троновете“ – но нищо не е така бляскаво, както изглежда.

„И все пак в седмиците, след които бяхме свършили снимките по първия сезон, въпреки надигащото се вълнение на публичната кампания и премиерата на сериала, аз не се чувствах като завоевател – признава Кларк. – Бях ужасена от вниманието, ужасена от кинобизнеса, който едва разбирах, ужасена от опитите си да оправдая надеждите, които създателите на „Троновете“ имаха спрямо мен. Чувствах се изложена на показ.“

Годината е 2011-а, когато Кларк разбира за първата си аневризма, след като губи съзнание по време на тренировки във фитнеса. След „пронизваща, стягаща болка“ в главата, лекарите я диагностицират със субарахноидален кръвоизлив. 1/3 от страдащите от него си отиват скоро, след като са го получили.

Налага се незабавна хирургическа намеса, но след операцията Кларк получава т. нар. афазия – загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда говор и/или да се разбира чужда реч, вследствие на тежки мозъчни увреждания в езиковите центрове на мозъка.

„Бях по средата на моя много зает живот – нямах време за мозъчни операции. В най-лошите моменти молех медицинския персонал да ме остави да умра“, споделя актрисата.

След седмица, прекарана в интензивното отделение, афазията изчезва и месец след като е приета в болницата и няколко седмици преди да се върне на снимачната площадка на „Троновете“, Кларк е изписана. С уговорката, че трябва да се подлага често на скенер, тъй като от другата страна на мозъка ѝ е забелязана втора, по-малка аневризма.

Работата по втория сезон започва, но „често бях толкова замаяна и слаба, че мислех, че ще умра“.

През 2013-а, докато е в Ню Йорк за участие в театрален спектакъл, Кларк се подлага отново на операция – оказва се, че втората аневризма е увеличила двойно размера си. Операцията се оказва неуспешна и се налага при следващата да отворят черепа ѝ.

„Изглеждах все едно бях преживяла по-ужасна война, каквато Денерис никога не е водила. Излязох от операционната зала с дренаж, висящ от главата ми. Части от черепа ми бяха заменени с титан – разказва актрисата. – Днес вече не може да видиш белега, който се извива от скалпа до ухото ми, но в началото не знаех, че няма да се вижда. И най-вече постоянно се безпокоях, че ще загубя осезанието си или когнитивните си функции. Ще бъде ли засегната концентрацията ми? Паметта? Периферното зрение? Сега казвам на хората, че това от което ме лиши заболяването, е добрият ми вкус за мъже. Но, разбира се, тогава въобще не ми беше смешно.“

За състоянието си тя съобщава само на шефовете си от „Троновете“. И все пак новината стига до пресата и когато ѝ задават въпрос за здравословното ѝ състояние, тя отрича да има проблем. Днес в „Ню Йоркър“ тя говори за пръв път за състоянието си, споделя, че здравето ѝ вече е „на сто процента“ и „освен на работата си, се отдава и на благотворителната си кампания“.

Пълният текст на Емилия Кларк в „Ню Йоркър“ 

ДС