Словесните престрелки между писатели, които пламнаха около Коледа във фейсбук, вървят към война. Ябълката на раздора този път е председателският пост в Съюза на българските писатели след смъртта на Николай Петев, оглавявал го до смъртта си на 15 октомври 2013 г.
Новият лидер ще бъде избран на 18 януари, когато е насрочено Общо събрание на Съюза. Преди дни в електронните пощи на някои от членовете на СБП (Атанас Капралов, Боян Ангелов, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Иван Гранитски, Никола Инджов, Ивайло Диманов, Елена Алекова) се появи анонимно писмо, в което се твърди, че по време на трите мандата на Николай Петев в Съюза е имало „умопомрачителна корупция“. В него се задават следните въпроси: Какъв е бюджетът на СБП и кога е приет? С какви средства и в какви банки разполага с авоари СБП понастоящем? В какъв размер са заплатите на председателя и останалите в ръководството на Съюза? Кой е учредил длъжността „главен мениджър на СБП“ и каква дейност в полза на СБП е регистрирана чрез тази длъжност?…
За отговор на тези и на останалите въпроси в писмото потърсихме главния мениджър на Съюза на българските писатели Слави Георгиев.
– Как си обяснявате появата на анонимното писмо в електронните пощи на членове на СБП, г-н Георгиев? В него се говори за „умопомрачителна корупция“ в Съюза по време на председателя Николай Петев (1951-2013).
– Писмото не е получено във всички пощи, а на онези, които винаги са били против Николай Петев. Не ми харесва, че е анонимно. В него обаче безспорно има въпроси, на които трябва да се отговори. Според Устава на Съюза на българските писатели на тези въпроси трябва да се даде отговор на отчетно събрание. Но преди да се даде отчет, трябва да се назначи одит. Дори не вътрешно-ревизиционна комисия, а външна. И когато се получат резултатите, може да се каже има ли корупция, няма ли, в какви размери е. Всички решения за управлението на Съюза се взимат от Управителния съвет, за всяко има протокол. Ако УС е гласувал дадено решение, не виждам в какво може да бъде упрекнат председателят.
Причината за това писмо до голяма степен е неосведомеността на хората, които задават въпросите. В него се казва „Ние питаме…“, кои сте вие – членове ли сте на Съюза, ако не сте – какво ви интересува. Съюзът на българските писатели е сдружение с идеална цел с частна полза, това е частна организация. Плащаме данъци на държавата, без да сме взели 1 стотинка от нея.
– Съюзът на писателите е частно сдружение…
– Да, такива са още Съюзът на композиторите, Съюзът на журналистите, Съюзът на художниците, всички творчески сдружения. Такива бяха направени след 10 ноември 1989 г.
– Каква част от приходите получват хората на ръководни постове в Съюза на писателите?
– Приходите би трябвало да надвишават разходите, но за съжаление в един огромен период това не се получи така. Ако има за какво да бъде упрекнат Николай Петев, това е за огромната му добрина, той назначи страшно много хора в Съюза, писатели. СБП изпълняваше социални функции.
Един от упреците към Николай е, че бил неизгодно застроен имота на СБП в Созопол.
Без да знаят какво имаме, твърдят, че сме ощетени. На мястото на старата къща, която имахме в Созопол, беше построена нова сграда и ни обезщетиха с 30% от нея. Обикновено фирмите дават между 20 и 25% на собствениците. Сега имаме четири ателиета, два апартамента, 40 кв м магазин, гаражи и складова база. А преди къщата разполагаше с три стаи и тоалетна. Така че собствеността ни в Созопол в момента се е увеличила повече от двукратно. Дълги години Николай не позволяваше членовете на Съюза да плащат повече от 12 лв. на ден в ателиетата с модерно обзавеждане. 12 лв. на ден не на човек, а за цяло ателие, в което могат да спят трима-четирима души. Ами че тези пари не могат да покрият разходите само за ток, телефон и телевизия!
Сега Николай е хулен най-вече от онези, които преди това не излизаха от кабинета му да лакейничат… Аз съм имал големи караници с него навремето именно за имуществото на Съюза, това е отразено в протоколите. А се пусна една нечистоплътна история, че двамата с него сме манипулирали търга за почивната станция във Варна. И по мое настояване анулирахме търга, за да няма приказки.
– Продавал ли е имоти Съюзът на българските писатели?
– Не, СБП никога не е продавал имоти. Не бъркайте „София прес“ със СБП. Единственото общо е, че Николай Петев беше председател и на двете. „София прес“ е собственост на Съюза на журналистите, на писателите и на художниците. Това, че „София прес“ е продала нещо, няма нищо общо със Съюза на писателите. Те продадоха сградата си на „Четвърти километър“.
– Да започнем с въпросите от писмото. Какъв е бюджетът на Съюза на писателите, как се структурира?
– За това отговаря главният счетоводител и председателя на Творческия фонд. Не знам дали бюджетът за 2014 г. е приет, чакаме избора на нов председател, в момента функциите му изпълнява главният секретар. Искам нещо да уточня – аз не работя на заплата към Съюза, имам договор със Съюза и осигурявам средства. Имам реализирана огромна дейност, някъде към 140 000 лв. съм осигурил на СБП за петте години, откакто съм мениджър на този Съюз. Никой не е вкарал толкова пари в СБП, колкото аз. И не съм взел 1 стотинка от тях.
– Каква е ползата ви от работата за Съюза, щом не получавате пари за труда си?
– Аз не съм беден. Вярвам, че Съюзът на българските писатели е много силна и истинска творческа организация. Там има хора, за които си заслужава да направиш нещо. Има колосални български писатели, които никой не коментира в медиите. Станах член на Управителния съвет по молба на Николай да му помагам, а и защото хората гласуваха за мен. Тогава Съюзът имаше големи проблеми, а сега няма никакви задължения и финансови негативи. Ползата ми е чувството за удовлетворение от това, че съм допринесъл нещо. По решение на УС на Съюза всеки, докарал някакви средства, може да вземе процент от тях. Аз не съм се възползвал. Отказах се от заплатата си през 2008 г., за да бъде назначен друг човек с нея.
– Друг въпрос от анонимното писмо – какви са заплатите в Съюза на писателите?
– Заплатите са незначителни, пълен майтап. Председателят не получава повече от 480 лв., мениджърът – 350 лв.
– Нямате ли добри приходи, за да вдигнете заплатите?
– Откъде да ги има тези приходи, кажете?
– От имотите ви, вие сте от най-богатите съюзи.
– Аз нямам достъп до парите на Съюза и никога не съм имал. Това не е моя работа, а на председателя на „Творческия фонд“ в СБП поета Георги Драмбозов. Задайте този въпрос на него и на главния счетоводител и на изпълняващия длъжността „председател“.
– Споменахте, че всички данъци са платени, в какъв размер са?
– Да, всички данъци са платени. Но нямам понятие колко са.
– Само писатели и поети ли управляват имотите на СБП?
– Никой в УС на Съюза, с изключение на Петър Андасаров и моя милост, няма понятие как се управлява имущество, там са само поети и писатели. Аз от 30 години си вадя хляба сам, без да съм взел и 1 стотинка от държавата. Имал съм фирми, фалирал съм в един момент, не съм печелел много… Но работата ми в Съюза на писателите е хоби. В момента съм в борда на директорите и координатор на една добре развиваща се енергийна компания – „Мост Енерджи“, която ми осигурява доста над средния стандарт на живот, акционер съм и в две предприятия, бях председател на руска инвестиционна фирма в България… Неудобно ми е да спомена колко лични средства съм влагал в издаването на автори. И ме боли, когато в този Съюз се ритат под кокалчетата.
– Колко богат е Съюзът на българските писатели?
– Това са легенди. Съюзът загуби повече от половината си имоти веднага след 10 ноември. По закона „Лучников“ загубихме например сградата на ул. „Ангел Кънчев“, реституираха я. А 9 септември заварва Съюза много богат, един от първите актове е от 1914 г. по много печален повод – да съберат пари за погребението на Яворов, който умира в крайна бедност. СБП взима пари назаем от ВМРО. От тогава Съюзът забогатява много, фабриканти му подаряват акции. По онова време писателите също много са се карали и са сплетничили, но тогава са се правели и много дарения. Министър-председателят Богдан Филов например е бил член на този Съюз.
В момента СБП има няколко апартамента, няколко бази, които се дават под наем, но междувременно издържа вестник, издателство „Български писател“, списание „Пламък“. Откъде да е богат? 700 души сме. Хората над 70 г. са освободени от членски внос, а повечето ни членове са над 70. Членският внос е 2 лв. месечно и го плащат около 200 души.
– Какъв е случаят с базата ви в Хисаря?
– Тя беше пред рухване. Казват, че за ремонта са дадени 160 00 лв., не знам колко са в действителност. Тези пари обаче не стигат за ремонта на един апартамент, да не говорим за такава огромна база, трябват поне половин милион лв.!
– Кой и при какви условия стопанисва почивната станция на писателите във Варна?
– Той е същият онзи, който стопанисва ресторанта, с когото навремето Николай Хайтов е сключил договор. Не знам за какъв период е сключен договорът, но знам, че е крещящо неизгоден.
– Кой е пратил анонимното писмо, г-н Георгиев, подозирате ли някого?
– Вероятно някой от кандидатите за нов председател на Съюза на писателите. Не искам да споменавам имена, без да съм сигурен. Целта е да се очернят Николай Петев и приятелите му. Няма да скрия, преди да почине Николай Петев ми каза: „Ако нещо стане с мен, подкрепи Боян Ангелов“. Някои ми казват – хайде, няма ли и ти да атакуваш председателското място. Аз никога не съм имал такива амбиции… Любомир Левчев има една приказка: „Всеки, който е бил председател на този Съюз, като че ли е обречен на проклетията на другите, да бъде хулен и обругаван“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение