Софийски международен панаир на книгата

Битове и легенди за едно време, което за щастие свърши

Изложба в Музея за история на София с портрети на вождове върху детски книжки, плакати, вази, килимчета, хоругви и порцеланови съдове за грис, ориз и пипер

Кухненски сервиз от 15 предмета, декориран порцелан, 1948/49 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Битове и легенди за едно време, което за щастие свърши

Кухненски сервиз от 15 предмета, декориран порцелан, 1948/49 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На паметната дата 7 ноември в Регионалния исторически музей София бе открита нова временна изложба, наречена „Манифестиращата идеология 1944 – 1989“. Ако не знаете защо 7 ноември е паметна дата, какво означава „манифестираща“ или с какво е известен периодът 1944-1989 — непременно посетете тази изложба. Но ако за вас 7 ноември за вас е празник, манифестациите ви липсват и изпитвате носталгия по въпросния период – пак посетете тази изложба, даже няколко пъти. Вярно, че може да се възмутите, но нищо чудно и да ѝ се насладите.

Поводът за „Манифестиращата идеология“ е 30-годишнината от края на онова легендарно време, за което бяха написани много песни – в последната от тях се пееше „45 години стигат”. Щеше да е много уместно тази изложба да бъде открита тържествено (в присъствието на военния аташе на руското посолство) на 9 септември и да се закрие още по-тържествено на 10 ноември (с невъоръжени руски дипломати) – още повече, че това са точно 45 работни дни. За съжаление тази година 10 ноември се падна в неделя. Но и 7 ноември бе добро попадение – именно тогава е започнало всичко.

Освен някои битови предмети, украсени с петолъчки, заводи и гълъби, в изложбената зала на втория етаж на музея-баня ще видите отново забравените през последните 30 години „вождове”. Ленин (чиято мумия още лежи в центъра на Москва), Сталин (чийто образ може да забележите на плакати по митинги пред паметника на Съветската армия), другарят Георги Димитров – „вдъхновителят и създателят на Народната република” (за когото май вече никой не се сеща) и неговият най-добър ученик Тодор Живков, пред чийто паметник в Правец поднася цветя ръководството на БСП – всички са там. Гледат строго и мъдро от портрети и бюстове, усмихват се бащински от детски книжки и плакати, красят нелепо вази, килимчета, хоругви и порцеланови съдове за грис, ориз и пипер… По онова време в България търговската реклама беше излишна, но идеологическата течеше (манифестираше) безспир и навсякъде.

Килим за стена с образа на Вълко Червенков и негов цитат. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Некролози за смъртта на Сталин – от партийната организация в Народния театър „Кръстьо Сарафов“, от Зоологическата градина и от Института по растениевъдство. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ретроспекцията на онези 45 години е реализирана чрез експонати от материалното и документалното наследство, съхранено във фонда на градския исторически музей. Сред темите, засегнати в експозицията, са: господстващата идеология и действащият пропаганден апарат и нейното влияние в икономиката, науката, изкуството и културата, „винаги верни на Партията” и на марксистко-ленинската теория.

Плакат с печатния орган на БКП – „Работническо дело“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Първият брой на в. „Труд“ от 15 септември 1946 г. – след възстановяването на името му. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Манифестиращата идеология” е опит за мимолетен поглед към един цял свят, чиито най-груби и нелепи външни проявления ги няма вече 30 години – ценен поглед, но недостатъчен. Най-голямата полза от тази изложба ще бъде, ако успее да послужи като катализатор за един истински музей на социализма. Народната памет е учудващо къса и обществото има остра нужда от музей, който да разказва за българския социализъм с истинските абсурдни, комедийни и ужасяващи подробности, вместо на настоящата носталгична митология. Музей, който да привлича не само чуждите туристи, но да има и организирани ученически посещения, когато децата учат за най-новата ни история.

За тази цел всеки гражданин би могъл да бъде полезен – паралелно с изложбата Регионалният исторически музей – София обявява и кампания за набиране на още знакови предмети от епохата на социализма.

Изложбата „Манифестиращата идеология 1944 – 1989” в Музея за история на София продължава до 31 януари 2020 г.

Макет на статуята на Александър Занков, която е трябвало да бъде поставена срещу Двореца, но след смъртта на Георги Димитров е решено там да бъде издигнат мавзолея му. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Един от костюмите на мумията на Георги Димитров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Сувенирна чаша с образа на Георги Димитров и восъчна отливка на ръцете му. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лев Иванов, „Сърцето на София със статуята на Ленин“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Електрически крушки с портретите на Ленин и Димитров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Поемата „Народен съд на Валери Петров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бонове по 50 и 100 лв., давани на българските граждани, които са дарявали пари за строежа на Паметника на съветската армия. Снимка: Площад Славейков

Възстановка на ОФ-клуб за събрания. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”