Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Битовият империализъм” в Русия и как Путин възражда късния Сталин

До паметниците на съветската армия по света да бъдат поставени паметници на жертвите на комунизма предлага историчката Тамара Ейделман

Руският президент Владимир Путин разговаря с младата поетеса от милицията на Донбас Богдана Нешчерет на Червения площад в Москва на 30 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Битовият империализъм” в Русия и как Путин възражда късния Сталин

Руският президент Владимир Путин разговаря с младата поетеса от милицията на Донбас Богдана Нешчерет на Червения площад в Москва на 30 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въпросът как може да бъде третирана темата за имперската същност на руския режим и защо в началото на ХХІ век се възражда една държавна доктрина, която е загубила актуалността си преди век при сриването на европейските империи, става все по-настойчив. „Новая газета. Европа“ го поставя пред руската историчка и писателка Тамара Ейделман, която е изследвала вътрешната и външната проява на имперското съзнание във властовите елити и сред съвременните руснаци.

Според нея империализмът се е зародил като мислене в Русия още преди появаата на думата „империя“. И въпреки че за пръв руски император е провъзгласен Петър І, империята е започнала да се формира много по-рано, когато Московското княжество започва да се разширява и да завладява нови територии – Поволжието, Сибир…

„Паралелно се е формирала и идеологията. Още в началото на ХVІ век монахът от Псков Филотей пише знаменитото си послание до княз Василий Трети, в което формулира мисълта, че Москва е Третият Рим. Разбира се, Филотей би бил много удивен, ако разбере колко века живее неговата идея и как е започнала да се трансформира. Рим в представите на хората от ХVІ век е бил центърът на световната империя, в случая на Филотей – на православната. Тази идея се съживява при Екатерина Втора, която иска да завладее Константинопол и да създаде там православна държава. Тази идея живее и през ХІХ век, когато Русия влиза неколкократно на Балканите и също мечтае за Константинопол. По същия странен начин тя живее и у Путин“, казва Ейделман.

Тя е убедена, че Путин иска да възроди някаква форма на руска империя, но не е сигурна, че това е именно негова фантазия.

Историчката изразява съмнения за нивото на познанията му и е убедена, че не е имало къде да ги придобие – „нито в школата на КГБ, нито в Дрезден, където се е занимавал с външно наблюдение“. Преподавателката, която е носител на най-високото отличие за педагогика в Русия, смята, че Путин допуска грешки, които и ученик не би си позволил да допусне.

„Той бърка Северната и Седемгодишната война. Двойка с минус! Мисля че около него има група хора, която му пише речите, вдъхновявайки се от идеологията за „руския свят“.

Ейделман е убедена, че Путин се придържа към модела от последните години на управлението на Сталин, защото именно това е времето, когато Сталин изгражда имперска идеология.

„В първите десетилетия, след като взимат властта, болшевиките говорят за интернационализъм, световна революция, създават национални кадри в различните републики. (…) А на банкета по случай победата, през 45-а година, Сталин вдига тост за руския народ, който, оказва се, е понесъл най-големите жертви във войната. От този момент се закрепва мисълта, че руският народ е по-голям брат на всички други народи. И това се вижда в цялата политика на късния сталинизъм – в депортацията на народите от Северен Кавказ например, в антисемитската кампания, борбата с космополитизма, „делото на лекарите“ (изфабрикувано от КГБ антисемитско дело срещу лекари евреи, обвинени, че нарочно са убивали високопоставени хора от властта – бел. ред.). Навсякъде господства великоруският шовинизъм в агресивна форма.“

Ейделман продължава с уточнението, че при Хрушчов и Брежнев тази политика е смекчена, макар и да присъства. При Брежнев се връща идеята за интернационализма, уточнява тя.

„Друго, особено важно и за Путин: Сталин в края на 40-те възражда руската империя. Разбира се, формата си остава комунистическа. Не случайно по време на войната връщат длъжността на патриарха. Всички свещеници са заточени в лагери, но внезапно започват заигравки с църквата. Върнати са пагоните, върнати са офицерските звания, символи на руската империя. Възхваляват Петър Първи и Иван Грозни. Точно такава империя си е представял Александър Трети в края на ХІХ век.“

Историчката отчита, че има различни като форма империи. По нейните думи в руската империя различните народи не живеели еднакво. Евреите и поляците били по-зле, а жителите на Поволжието и Средна Азия – по-добре. Последните са били покорени, но не ги закачали особено. Оставили им дори хановете и емирите, да управляват по свой начин, само да се подчиняват на руския цар.

„При Александър Трети руската империя става все по-руска, все по-православна. Не случайно сега го въздигат отново – ето колко добър е бил, казват. Цялата тази шовинистична линия много харесва на Путин.“

Ейделман открива белези на империалистическо мислене не само във властите, но и в обикновените хора. Нарича го „битов империализъм“.

„Работата е там, че ние никога истински не сме се замисляли за историята и културата на републиките, влизащи в СССР, или на регионите, влизащи в Русия. Съществува представата, че руската култура е най-велика, а руският език – най-важен. От това ще трябва да се отървем.“

Тя смята, че лечението срещу това империалистическо мислене е по-доброто познаване на другите народи и култури. Вина за това, според педагожката, имат и преподавателите по история, както и учебната програма, в която се създава представата, че историята на Русия е историята на руската държава.

„Даже не на държавата – на Москва и на Петербург, а останалите са между другото.“

Ейделман не вярва, че има вътрешна нестабилност, която да доведе до разпад на Руската федерация. Според нея това може да се случи в някои части на Кавказ, но не и в републики като Бурятия и Якутия.

„Ще остане проблемът с битовия расизъм. За тази цел е нужна перестройка на образованието, свободни медии. Ако не се намерят хора, които да се занимават с това, всичко пак ще бъде зле.“

За Ейделман процесите по събаряне на съветските паметници в постсоциалистическото пространство са сложни и не съвсем осмислени.

„Прекрасно разбирам защо искат да го направят. (…) Това е двойно трагична ситуация. Разбирам защо махат тези паметници, виждам и уродливостта им. Но може би би било по-добре, ако до паметника на съветската армия бъде поставен паметник на жертвите на комунизма. Това би показало цялата сложност на тази ситуация. Но в днешните страшни обстоятелства е трудно да се очаква такава умереност.“

Ейделман засяга и въпроса с руската култура, като казва, че Достоевски, Толстой, Булгаков са велики писатели и тя не е уверена, че Путин е запознат с техните текстове. Тя призовава културата да осмисли днешната война, която е предизвикателство към целия хуманизъм.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg