Бивш директор на Народната библиотека отказа „Златен век“

Един от най-дългогодишните директори на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1965 – 1983) отказа най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“. В писмо, публикувано в „Дневник“, 95-годишната Константинка Калайджива, един от доайените на библиотекознанието у нас , посочва мотивите си да не приеме.

Тя заявява, че наградата е на практика обезсмислена заради „липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело“ и фактът, че „постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват“.

В началото доц. Калайджиева благодари за поканата да получи отличието и добавя, че приема решението не само като чест за личния си принос, но и за постиженията на цялото ѝ поколение в  „изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век“.

Тя обяснява, че за този период България, тогава силно изостанала в това отношение, се е наредила сред първенците в света по основни библиотечни показатели на глава от населението. Днес обаче това не е така.

„Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши – посочва доц. Калайджиева. – През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.“

В резултат според нея българският народ е обречен на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави. Заради това и доц. Калайджиева отказва наградата:

„Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век“.

Във вторник министър Вежди Рашидов, навярно за последен път в това си качество, награди със „Златен век“ особено разнообразна група от творци, преподаватели и културни дейци. Сред тях бяха художникът Любен Зидаров, актьорът Стоян Алексиев, продуцентите Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев, както и Димитър Иванов – последният директор на Шесто управление в Държавна сигурност.

Предлагаме ви и пълния текст на писмото на доц. Калайджиева, публикувано в „Дневник“.

Уважаеми господин министър,

Благодаря Ви за поканата да получа заедно с други интелектуалци високата награда на Министерство на културата. Приемам решението Ви като чест и признание не за моя личен принос като дългогодишен служител и директор на Народната библиотека, а преди всичко за постиженията на моята генерация в изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век.

Горда съм като българка, че през този период изостаналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира сред първите двадесет държави в света според статистическите годишници на ЮНЕСКО по основни библиотечни показатели на глава от населението.

В този период Народната библиотека беше широко отворен прозорец за българските интелектуалци към световния прогрес. Библиотеката обслужваше и държавните институции с необходимата им информация. Поколението ни остави богато културно наследство – най-добрата съвременна библиотечна система на Балканите (и не само на Балканите), която бе готова за надграждане с нови информационни технологии и да превърне България в информирано, знаещо и можещо общество. Като представител на това поколение, надживял своите колеги, бих приела наградата с чувство за изпълнен житейски дълг.

Същевременно обаче, не мога да скрия огорчението си от обстоятелството, че в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват.

Това по същество я обезсмисля. България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.

Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение. Списъкът с неуредици може да бъде продължен, но същественото е, че библиотечното ни дело запада и в близко бъдеще няма да бъде в състояние да бъде надграждано с нови технологии и да служи като база за изграждането на информационното общество в България.

Това обрича българския народ на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави.

Това са само част от основанията, заради които смятам, че е редно да се откажа от оказаната чест да получа награда на Министерството на културата. Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.

Господин министър, вярвам, че ще разберете моите думи правилно и моля да приемете моите почитания –

Доц. Константинка Калайджиева
Директор на Народната библиотека 1965 – 1983