Един от най-дългогодишните директори на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1965 – 1983) отказа най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“. В писмо, публикувано в „Дневник“, 95-годишната Константинка Калайджива, един от доайените на библиотекознанието у нас , посочва мотивите си да не приеме.
Тя заявява, че наградата е на практика обезсмислена заради „липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело“ и фактът, че „постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват“.
В началото доц. Калайджиева благодари за поканата да получи отличието и добавя, че приема решението не само като чест за личния си принос, но и за постиженията на цялото ѝ поколение в „изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век“.
Тя обяснява, че за този период България, тогава силно изостанала в това отношение, се е наредила сред първенците в света по основни библиотечни показатели на глава от населението. Днес обаче това не е така.
„Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши – посочва доц. Калайджиева. – През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.“
В резултат според нея българският народ е обречен на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави. Заради това и доц. Калайджиева отказва наградата:
„Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век“.
Във вторник министър Вежди Рашидов, навярно за последен път в това си качество, награди със „Златен век“ особено разнообразна група от творци, преподаватели и културни дейци. Сред тях бяха художникът Любен Зидаров, актьорът Стоян Алексиев, продуцентите Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев, както и Димитър Иванов – последният директор на Шесто управление в Държавна сигурност.
Предлагаме ви и пълния текст на писмото на доц. Калайджиева, публикувано в „Дневник“.
Уважаеми господин министър,
Благодаря Ви за поканата да получа заедно с други интелектуалци високата награда на Министерство на културата. Приемам решението Ви като чест и признание не за моя личен принос като дългогодишен служител и директор на Народната библиотека, а преди всичко за постиженията на моята генерация в изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век.
Горда съм като българка, че през този период изостаналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира сред първите двадесет държави в света според статистическите годишници на ЮНЕСКО по основни библиотечни показатели на глава от населението.
В този период Народната библиотека беше широко отворен прозорец за българските интелектуалци към световния прогрес. Библиотеката обслужваше и държавните институции с необходимата им информация. Поколението ни остави богато културно наследство – най-добрата съвременна библиотечна система на Балканите (и не само на Балканите), която бе готова за надграждане с нови информационни технологии и да превърне България в информирано, знаещо и можещо общество. Като представител на това поколение, надживял своите колеги, бих приела наградата с чувство за изпълнен житейски дълг.
Същевременно обаче, не мога да скрия огорчението си от обстоятелството, че в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват.
Това по същество я обезсмисля. България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.
Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение. Списъкът с неуредици може да бъде продължен, но същественото е, че библиотечното ни дело запада и в близко бъдеще няма да бъде в състояние да бъде надграждано с нови технологии и да служи като база за изграждането на информационното общество в България.
Това обрича българския народ на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави.
Това са само част от основанията, заради които смятам, че е редно да се откажа от оказаната чест да получа награда на Министерството на културата. Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.
Господин министър, вярвам, че ще разберете моите думи правилно и моля да приемете моите почитания –
Доц. Константинка Калайджиева
Директор на Народната библиотека 1965 – 1983
Има ни заради вас
Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,
През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.
Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.
За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.
Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.
Има ни за вас и заради вас.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG94TTBB94001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение