Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бивш директор на Народната библиотека отказа „Златен век“

Наградата е обезсмислена, а българите са обречени да „изпаднат от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави, казва доц. Константинка Калайджиева

Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши, посочва доц. Константинка Калайджиева, директор на Народната библиотека от 1965 до 1983-а.  - Бивш директор на Народната библиотека отказа „Златен век“

Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши, посочва доц. Константинка Калайджиева, директор на Народната библиотека от 1965 до 1983-а.

Един от най-дългогодишните директори на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1965 – 1983) отказа най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“. В писмо, публикувано в „Дневник“, 95-годишната Константинка Калайджива, един от доайените на библиотекознанието у нас , посочва мотивите си да не приеме.

Тя заявява, че наградата е на практика обезсмислена заради „липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело“ и фактът, че „постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват“.

В началото доц. Калайджиева благодари за поканата да получи отличието и добавя, че приема решението не само като чест за личния си принос, но и за постиженията на цялото ѝ поколение в  „изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век“.

Тя обяснява, че за този период България, тогава силно изостанала в това отношение, се е наредила сред първенците в света по основни библиотечни показатели на глава от населението. Днес обаче това не е така.

„Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши – посочва доц. Калайджиева. – През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.“

В резултат според нея българският народ е обречен на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави. Заради това и доц. Калайджиева отказва наградата:

„Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век“.

Във вторник министър Вежди Рашидов, навярно за последен път в това си качество, награди със „Златен век“ особено разнообразна група от творци, преподаватели и културни дейци. Сред тях бяха художникът Любен Зидаров, актьорът Стоян Алексиев, продуцентите Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев, както и Димитър Иванов – последният директор на Шесто управление в Държавна сигурност.

Предлагаме ви и пълния текст на писмото на доц. Калайджиева, публикувано в „Дневник“.

Уважаеми господин министър,

Благодаря Ви за поканата да получа заедно с други интелектуалци високата награда на Министерство на културата. Приемам решението Ви като чест и признание не за моя личен принос като дългогодишен служител и директор на Народната библиотека, а преди всичко за постиженията на моята генерация в изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век.

Горда съм като българка, че през този период изостаналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира сред първите двадесет държави в света според статистическите годишници на ЮНЕСКО по основни библиотечни показатели на глава от населението.

В този период Народната библиотека беше широко отворен прозорец за българските интелектуалци към световния прогрес. Библиотеката обслужваше и държавните институции с необходимата им информация. Поколението ни остави богато културно наследство – най-добрата съвременна библиотечна система на Балканите (и не само на Балканите), която бе готова за надграждане с нови информационни технологии и да превърне България в информирано, знаещо и можещо общество. Като представител на това поколение, надживял своите колеги, бих приела наградата с чувство за изпълнен житейски дълг.

Същевременно обаче, не мога да скрия огорчението си от обстоятелството, че в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват.

Това по същество я обезсмисля. България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.

Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение. Списъкът с неуредици може да бъде продължен, но същественото е, че библиотечното ни дело запада и в близко бъдеще няма да бъде в състояние да бъде надграждано с нови технологии и да служи като база за изграждането на информационното общество в България.

Това обрича българския народ на „изпадане от каруцата“ на съвременните цивилизовани държави.

Това са само част от основанията, заради които смятам, че е редно да се откажа от оказаната чест да получа награда на Министерството на културата. Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.

Господин министър, вярвам, че ще разберете моите думи правилно и моля да приемете моите почитания –

Доц. Константинка Калайджиева
Директор на Народната библиотека 1965 – 1983

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах