Бивша тютюнева фабрика в Атина става музей

Нов музей на съвременното изкуство отваря в Атина този уикенд. След 11 месеца интензивни ремонтни и реставрационни дейности, бивша тютюнева фабрика, която и до днес помещава библиотеката на гръцкия парламент, ще посрещне първите си посетители на 11 юни, съобщава „Арт Нюзпейпър“.

Cгpaдaтa, издигната мeждy 1927-а и 1930 г., дългo вpeмe стои изocтaвeнa. Πъpвитe oпити зa pecтaвpaциятa ѝ зaпoчвaт пpeз 2000 гoдинa, нo ĸъм ĸpaя нa дeceтилeтиeтo пpoцecът e cпpян зapaди финaнcoвaтa ĸpизa в Гъpция. Превръщането на фабриката в културно пространство е струвало 1,2 млн. евро. Зад проекта стои Фoндaция „Nеоn“ и по-конкретно меценатът Димитpиc Дacĸaлoпyлoc, един от най-заможните гърци.

Първата експозиция вече очаква среща с публиката. Озаглавена е „Портали“ и представя произведения от 59 творци от 27 държави, 15 от всички проекти са били създадени специално за новото пространство. Изложбата е курирана от Маделин Гринстейн, директор на музея за съвременно изкуство „Прицкер“ в Чикаго, и от Елина Кунтури, директор на Фондация „Neon“.

„Когато избираме иконични места и исторически сгради като бившата тютюнева фабрика, места, които обикновено са били забравени, ние се уверяваме, че нашата намеса ще подчертае характера им, историческата им автентичност и че ще ги съживим и представим отново на публиката с нова, съвременна идентичност“, коментира Кунтури.

Янис Кунелис, „Без име“, 2005 г. Снимка: Neon

Централната тема на изложбата е вдъхновена от статия на индийската романистка и есеистка Арундати Рой („Богът на дребните неща“) във „Файненшъл Таймс“, в която тя заявява, че пандемията е променила безвъзвратно света такъв, какъвто сме го познавали преди. „Портали“ изследва тъкмо промяната в реалността ни от изминалата година.

Изложбата е разделена на четири подтеми, които създават последователен наратив. Първата част е „Движение“ и се отнася буквално за влиянието на пандемията, но и в по-широк смисъл, за социалните движения. „Общество“ е посветена на оцеляването на множеството, когато то е изправено пред катастрофа.

„Единственият начин да се борим с врага са обществените и взаимозависими дейности, масови акции като ваксинацията, използването на маски, спазването на дистанция – коментира Гринстейн. – Същевременно, в тази част от изложбата наблюдаваме новата форма на доверие.“

Експозицията ще представи различни аспекти от живота ни през изминалата година. Снимка: Neon

Третата част разглежда социалната дистанция.

„Социалната дистанция изведе на преден план нуждата от по-дълбока емоционална и ментална свързаност – обясняват кураторките. –  Или скъсване на връзките с институции, с нас самите, с околната среда. Тук употребата на език и думи играе важна роля.“

Последната част, „Дом“, набляга на интимността и концепцията за сигурност.

„Колкото повече се свиваме в ограниченията, в които живеем, това място – физическо или имагинерно – се наглася към индивидуалните искания. Тази част хвърля светлина върху интимните или отдалечени връзки, които човек развива в личната си сфера, прожектира нуждата ни да запазим историите си, да развиваме полезни взаимоотношения с това, което ни заобикаля, в контраст със съществуването на ограниченията и с тенденцията за ескейпизъм“, обобщават организаторите.

Бившата фабрика е била ремонтирана, но е запазен автентичният ѝ вид. Снимка: Neon