БКП пак ли си запали Партийния дом?

„Ние тая власт с кръв сме я взимали и с кръв ще я дадем!“
Стари партийни кадри, 1989 г.

През нощта на осми срещу девети юли пламна кранът, поставен за демонтирането на останките от рушащия се Седмокрилник пред НДК. Повтаря ли се историята?

Стара традиция е да се взривяват катедрали със стотици хора в тях, да се палят мандри, партийни домове с интересни архиви, а от рано тази сутрин – и машини. Около три и петнайсет бе запален кранът, поставен до развалините на Седмокрилия петобайник пред НДК. Охраната не е могла да направи кой знае какво – няколко души са хвърлили бутилки с коктейл „Молотов“ и са се махнали бързо. Нанесени са материални щети (слава Богу, няма пострадали хора) и поне временно демонтажът на опасната конструкция ще бъде забавен.

Вижте още: ЕКСЛУЗИВНИ КАДРИ С ПЛАМНАЛИЯ КРАН ПРЕД НДК

Що за истерична реакция при премахването на една опасна купчина ръжив метал? О, вярно: това е поредният отиващ си спомен за комунистическия триумфализъм. Има хора, които не могат да понесат това.

Беше невероятна наглост, когато точно соцносталгиците, антидемократите и антиевропейците обясняваха как изрисуването на нежелания съветски монумент до Орлов мост било „вандалщина“, „син болшевизъм“, „военен комунизъм“ и „сталинизъм“. Всеки може сам да сравни палежа с едно изрисуване. Да говорим ли още за сталинизъм? Видя се как милеят вандалите за реда, законността, демокрацията и обществената собственост. А знаем много добре точно колко милеят и за човешкия живот.

Интересен е въпросът за безнаказаното измъкване на палителите. Докато при монумента на съветската армия са разположени камери с висока разделителна способност, подарени от руското посолство и Първо районно бди неотклоно, така че опасните спрейове да не повредят безценното достояние на столицата, то пред НДК такива неща няма. Извършителите не са заснети, не са заловени, не са откарани на „тролейчето“ в районното полицейско управление. Сега започва пловдивският сценарий. Ще се образува производство срещу неизвестен извършител, МВР ще се чуди дали изобщо да прави нещо и накрая или ще обяви, че не е сигурно, че изобщо е имало „молотовки“, или ще бъде заловен, обвинен и разпънат на кръст поредният нищо неподозиращ клошар – колкото да се каже, че все пак виновник е намерен. Ако съдим по обичайните действия на полицията, прокуратурата и съда в подобни случаи, ще излезе, че боите и доматите са по-опасни за реда в сравнение с бутилките със запалително вещество.

Още по-голяма наглост беше запалването на Партийния дом от 26 август 1990 г. Цяла България е наясно, че тогава БКП/БСП сама поръча и изпълни палежа, за да обвини опонентите си във вандализъм… и да се отърве от компрометиращия архив на Централния си комитет. Съществува документален филм по темата.

Сегашният палеж още веднъж ни напомня историята на комунистическата идея в България. Пожарите и експлозиите са неотменима част от нея и когато някой твърди, че днес вече такива неща не стават, може би просто да му се посочи мястото на крана пред НДК. На нас тук не ни е нужен ислямизъм, ние си имаме местни терористи с богат опит. От само себе си се налага споменът за взрива в „Света Неделя“. Някой чел ли е „Убийство в катедралата“ от Т. С. Елиът? А „Чамкория“ на Милен Русков? Там става дума за почти едно и също – и прочитането на тези две произведения се улеснява от светлината на пожара пред НДК.

Може да се намерят хора, които са злорадо доволни от станалото. Класически соцносталгици, техни по-млади привърженици, наивници или клакьори. На тях ще припомня едно заглавие от пресата в началото на 90-те години: „Който сее искри, ще жъне пожари.“