Всички се прехласват от историите за гении. Като младеж Ван Дайк върти със смайваща лекота четката в ателието на Рубенс. През 1901-а 19-годишният Пикасо самоуверено известява за себе си чрез ярък автопортрет, подписан „Аз – Пикасо“. Моменти като тези са сред най-вълнуващите в историята на изкуството, отбелязва Би Би Си.
Подобен е случаят със стремглавия възход на злощастния американски артист Жан-Мишел Баскиа, който през 80-те очарова виделия какво ли не артистичен свят на Ню Йорк, а сега е обект на мащабна ретроспективна изложба в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк.
След смъртта си на 27-годишна възраст от свръхдоза хероин през лятото на 1988-а, Баскиа се превръща в мит. Смятан за бунтовен афроамерикански вундеркинд с едва ли е свръхестествен талант, от драскач на графити по улиците на Ню Йорк той се издига до обожаван артист, чиито творби са показвани в най-уважаваните галерии в мегаполиса.
„Колекционерите жадуваха за едно диво дете, за една самобитна личност, за един градски благороден дивак. И той се вписа отлично в тази роля“, коментира австралийският арт критик Робърт Хюс през 1988-а, малко след смъртта на Баскиа.
Само за една нощ бруклинският бунтар от хаитянско-пуерторикански произход става известен и богат. Превръща се в харизматичното божество на клубовете в квартала, носещо изпръскани с боя костюми на „Армани“, в чиито джобове небрежно са натъпкани стотици долари. Движи се в компанията на Дейвид Бауи и Анди Уорхол и дори за кратко е гадже с Мадона. През 1985-а позира бос за корицата на списание „Ню Йорк Таймс“.

Анди Уорхол и Жан-Мишел Баскиа
И наистина животът му оказва огромно влияние върху поп културата (отчасти благодарение на биографичния филм на Джулиан Шнабел от 1996-а), а самият Баскиа блести толкова ярко, че в ретроспектива преждевременната му смърт изглежда почти неминуема – както при други суперзвезди от ранга на Кърт Кобейн и Джими Хендрикс, които си отиват на неговата възраст.
Изложбата в „Гугенхайм“ не игнорира биографията на Баскиа, но се съсредоточава върху изкуството му. И показва, че макар да е самоук, Жан-Мишел е доста по-изтънчен художник, отколкото предполага неговото грубо, неистово и наглед „примитивно“ изкуство.
Американски графити
Баскиа се пръква от нюйоркската графити сцена. Забелязват го за пръв път в края на 70-те, докато работи със съученика си Ал Диас в уличния арт колектив SAMO©. Двамата рисуват със спрей загадъчни афоризми по вагоните на метрото и стените на сградите в долен Манхатън.
Жан-Мишел не расте в недоимък и лишен от родителски грижи както повечето чернокожи хлапета край него. Той е дете на семейство от средната класа: хаитянският му баща е проспериращ счетоводител, а пуерториканската му майка редовно го води по музеите, за да насърчи детския му интерес към изкуството.
През 1968-а той е блъснат от кола, докато си играе на една бруклинска улица, и е хоспитализиран за един месец. За да си прекарва по-приятно времето в болничното легло, майка му му носи учебника от 19 век „Анатомията на човешкото тяло“ на Хенри Грей, известен и като „Анатомията на Грей“. Заедно с анатомичните рисунки на Леонардо да Винчи това помагало ще се превърне в основа на изкуството му. По късно, през 1978-а, Баскиа съосновава експериментална музикална банда, която нарича Gray.
Графитите на уличния арт колектив на Жан-Мишел, които представляват енигматични фрази като SAMO© saves idiots (SAMO© спасява идиоти), сякаш са предназначени да привличат вниманието на дилърите на съвременно изкуство, които се мотаят наоколо. Още от съвсем млад Баскиа има амбициите да стане известен художник, а не просто да пръска със спрей по стените и да бунтарства срещу статуквото.
„Сияйното дете“
Пътят му към славата започва от груповата изложба New York/New Wave, организирана с некомерсиална цел през 1981-а от Института за изкуство и градски ресурси PS1. Макар че в нея участват над 20 артисти, Баскиа изпъква над всички и няколко месеца по-късно списание Artforum му посвещава статия, озаглавена „Сияйното дете“.
Следващата пролет, вече натрупал солидна репутация, Жан-Мишел прави първата си самостоятелна изложба в нюйоркската галерия Annina Nosei. Картините му са разграбени още на самото откриване и той печели внушителните $250 000. През същата тази съдбовна 1982 година Баскиа рисува платното Dustheads, което през 2013-а беше продадено на търг за $48,8 млн.

Картината Dustheads (1982) беше продадена на търг през 2013-а за $48,8 млн.
В годините след дебюта си самоукият художник от Бруклин е особено плодовит и прави около 1000 картини и над 2000 рисунки – всички те в неговия неподражаемо енергичен, свиреп и същевременно детински стил. В тях изобилстват препратки от поп културата и уличните графити. Черпи вдъхновение от телевизията, хип-хопа и рудимернтарната графика в ранните видеоигри, творбите му съдържат странни стилизирани човечета и най-различни символи като короната, която е като подпис на графити артиста.
В същото време Баскиа се уповава на „висшето изкуство“ в лицето на любимите си модернисти Пикасо, Полък и Сай Туомбли, както и на ренесансовия гений Леонардо. Художествените му образи, често величаещи чернокожи герои – успешни атлети и боксьори – са силно експресивни и политически ангажирани. Баскиа страда от факта, че е тъмнокож и не може просто ей така да си спре такси в Бруклин. Той никога не пропуска да критикува гневно расовата несправедливост в Америка.

The Ring (1981) показва ликуващ тъмнокож боксьор. Този спорт и расовата тематика се появяват в много от платната на Баскиа.
„Баскиа е един много комплексен артист – коментира Алваро Родригес Фоминая от музея „Гугенхайм“ в Билбао. – Уникалното при него е, че в онзи конкретен период през 80-те той съчетава източници от поп културата с източници от историята на изкуството и литературата. Споява ги в едно цяло и същевременно въплъщава своя собствен опит и расова идентичност. Понякога изглежда сякаш мозъкът му работи по-бързо от ръката му“.
Любопитното е, че Баскиа става икона на поп културата, оказва голямо внимание на света на модата и изкуството, но въпреки това съвсем малко млади артисти се повлияват директно от стила му. Вероятно това се дължи на факта, че той е толкова самобитен, че е трудно да вземеш нещо назаем от него, без да бъдеш обвинен в плагиатство.
„Не мисля, че можем да наблюдаваме директно влиянието му. Но смятам, че той е много уважаван от младото поколение артисти. Той представлява идеала за това, което може да бъде постигнато от нищото. Без значение какъв си бил и откъде си започнал, ти можеш да се превърнеш в уважаван и независим артист, чийто глас се чува надалече. В крайна сметка неговите картини ни вълнуват, а това е най-важното“, завършва Фоминая.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение