Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Блусът във вените на балканския фолклор

Моноспектакъл с китара на Влатко Стефановски в „София лайв клуб“

Трябва да си много голям артист, за да можеш съвсем сам (през повечето време) да задържиш вниманието на зрителите близо два часа. Това не е никакъв проблем за Влатко Стефановски. Снимки: Авторът - Блусът във вените на балканския фолклор

Трябва да си много голям артист, за да можеш съвсем сам (през повечето време) да задържиш вниманието на зрителите близо два часа. Това не е никакъв проблем за Влатко Стефановски. Снимки: Авторът

Влатко Стефановски, най-прочутият  прочутият македонски китарист (композитор, певец), звезда на етно-рока и блуса от световна величина, изнесе в понеделник вечерта в „София лайв клуб“ своя „четвърти, пети или шести“ (по негови думи) концерт в България. Участието му бе в първата вечер на Sofia GuitArt Festival.

Бил съм на четири или пет от тези концерти – гледал съм Влатко Стефановски със собственото му трио в същия клуб, със симфоничен оркестър в зала на 1 на НДК (точно преди година) в компанията на Мирослав Тадич и Теодосий Спасов, под диригентската палка на Кристиян Ярви в проекта „Балканска треска“. Бях след запленените свидетели и на музикалните му диалози с една голяма фигура от арт-рока – холандеца Ян Акерман (някога от култовата група „Фокус“). И винаги оставам еднакво омагьосан от това как виртуозно плете македонски шевици върху тежки рок рифове и съумява да извади пред публиката целия блус, който тече във вените на балканския фолклор – това направи и снощи. Само че този път (през повечето време) Влатко Стефановски беше сам с публиката.

Трябва да си много голям артист, за да можеш съвсем сам (през повечето време) да задържиш вниманието на зрителите близо два часа. Това не е никакъв проблем за Влатко, а и за хората, които са изпълнили, както винаги, когато той е тук, „София лайв клуб“ – те бяха напълно готови да му отдадат изцяло вниманието си.

Влатко Стефановски откри фестивала Sofia GuitArt.

В клубната атмосфера подрънкването на чаши би могло да е напълно в реда на нещата – такова, заедно с репликата „Подай ми бутилката“, се чува в началото на една от най-добрите версии на Red House на Джими Хендрикс. Снощи обаче, дори и в най-тихите музикални моменти, от страна на публиката не се чуваше нито подрънкване, нито покашляне, нито какъвто и да е звук (с изключение на бурните аплодисменти след края на всяко изпълнение).

Благодаря ви, че сте толкова… тихи!“, каза музикантът в една от паузите.

Влатко изпълни солови версии на някои от най-популярните си парчета, сред тях „Огрела ясна месечина“, „Македонско девойче“, „Йовано Йованке“, „Калайджийско оро“… разбира се и Gypsy Song, известна у нас под името „Бел кон“. Чухме и някои по-непознати песни – като Uspavanka za Radmilu M – инструментал на „Биело дугме“ от 1981 г., за записа на който Стефановски е бил поканен от Горан Брегович, и „Бистра вода“ – великолепна полуакустична балада на „Леб и сол“.

За две песни на сцената излезе и старият приятел и колега на Стефановски – Теодосий Спасов, с когото много пъти са свирили заедно. На бис македонският виртуоз изпълни Guitar Boogie, парче, с което обикновено завършват концертите на супертриото Kings Of Strings – Стокело Розенберг, Томи Еманюел и Влатко Стефановски. Надяваме се един ден Влатко да дойде и с този състав. Но както и да дойде, ние пак ще го слушаме.

За кратко в соловия спектакъл на Влатко Стефановски се включи кавалджията Теодосий Спасов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах