BNE was here… София като част от околосветско графити пътешествие

Стените по улица „Шишман“ - рязката граница между вандалското драскане и графити изкуството (снимки)

Навремето една от сивите, незначителни столични улици, днес „Шишман“ е от най-обичаните и посещавани от графити артистите локации в София. Снимка: Емил Л. Георгиев - BNE was here… София като част от околосветско графити пътешествие

Навремето една от сивите, незначителни столични улици, днес „Шишман“ е от най-обичаните и посещавани от графити артистите локации в София. Снимка: Емил Л. Георгиев

BNE е бил и на столичната улица „Шишман“. Емблематичната малка отсечка между площада пред Народното събрание и трамвайната линия на ул. „Граф Игнатиев“ носи по фасадите и електрическите си стълбове и неговите стикери с надпис BNE was here*. Ако не знаете кой стои зад тази абревиатура, сега е време да научите, че става дума за един единствен човек, графити артист от Калифорния. Целта му е да облепва със стикерите си с все същото послание възможно най-много места по света. И в това свое околосветско графити пътешествие неизвестният все още артист с качулка е стигнал и до тази толкова любима българска уличка.

BNE обаче може и да е бил тук, но преди него, при това отдавна, са много други момчета и момичета, въоръжени със спрейове. В последните години „Шишман“ придоби наистина свой неповторим облик – улицата приюти малки магазинчета, в които се продават ръчно направени неща, барове и кафенета, уютни ресторантчета и кокетни галерии. Заедно с това, разбира се, се промени и профила на хората, които прекарват част от времето си именно тук. Някога, когато за две седмици учих в Седма гимназия (отказах се в полза на кварталното училище и италианския език), това си беше една от многото сиви, незначителни столични улици, на които не се случва нищо. Глъчката идваше само от двете училища в началото и в края ѝ – въпросното Седмо и 133-то „Ал. С. Пушкин“, както и от детската градина в жълтата къща до днешния „Оne More Bar“.

Къщата до „One More Bar“… Снимка: Емил Л. Георгиев

… и на отсрещния тротоар. BNE е бил тук. Снимка: Емил Л. Георгиев

Куче, родило се от формата на този камък. Снимка: Емил Л. Георгиев

Онези прословути политически промени от 1989-а година довяха свободния дух и върху нейната територия – беше някак логично артистичният повей на „различния“ свят да се усеща най-силно именно между Българския парламент и достолепното историческо присъствие на църквата „Свети Седмочисленици”. И, разбира се, в тази нова свобода веднага се включиха най-младите по начина, който истински им приляга – писането по стените.

Така столичната „Шишман“ стана една от най-обичаните и посещавани софийски улици за графити артистите.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

В началото беше К*р

Е как без него?! Тази трибуквена форма на бърза публична съпротива и на анонимно изкрещяна в лицето на обществото псувня е родното А и Б на всеки протест. На графити културата като негова артистична алтернатива – също. Добрата новина е, че тази българска форма на BNE was here не остана единствена. Скоро след к*р по стените на старите кооперации, стъпили на тротоарите на „Шишман“, започнаха да се появяват драсканици и малки рисунки, нескопосно написани абревиатури, несигурни тагове. От скучен учителски дневник улицата полека започна да се превръща в тетрадка за упражнения по улично изкуство. Първоначалните ченгелчета, камшичета и чертички от правописа на неговия език започнаха да се уголемяват и изпълват със смисъл, да придобиват цветове и форми и в крайна сметка да носят истинско послание, изразено по интересен начин.

И BNE е минал, и други са заявили своето послание към света. Снимка: Емил Л. Георгиев

Разбира се, пресилено ще е да кажем, че изрисуваното по фасадите на „Шишман“ вече може да се мери с майсторството на графитите в Лондон например, но важното е, че ръцете, които ги рисуват, вече определено са далеч по-опитни.

Малко история и смисъл

Приема се, че графити културата е част от младежката субкултура. Хората, които изразяват своите политически, обществени или лични възгледи за света, пишейки и рисувайки по стените, обичат да подчертават стила си чрез нарочно демонстриране на принадлежност към него във вид на похвати, тагове или символи. Този вид изкуство на улицата се ражда в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век в Ню Йорк, където бедни млади хора от маргинализираните квартали изразяват бунта си срещу богатата класа, като символично „маркират“ своя територия чрез рисунките си. Впоследствие от мода, графитите се превръщат в символен облик на цели световни градове.

В Европа графитите се свързват с хип-хоп културата и рап музиката от 70- те – 80-те години на XX век. Днес за генериращи нови идеи и артисти в графити изкуството се приемат страни като Франция, Германия, Нидерландия, Полша и други.

Що се отнася до България… айде опитай да напишеш каквото и да е на която и да е стена преди края на 1989-а година и ще разбереш колко вездесъща беше родната милиция – имам приятел, който за малко да попадне в Трудово-възпитателно училище (форма на наказателно-изправителен дом за непълнолетни), след като просто беше написал на фасадата на столична административна сграда „Ирена ме обича“! Както се досещате, беше си чиста проява на оглупяващо влюбване, но органите на реда не мислеха така.

И на „Шишман“ кипи любов. Снимка: Емил Л. Георгиев

Реално у нас за развитие на графити изкуството можем да говорим през втората половина на 90-те. Някъде по това време се появиха и плахите надписи тук и там, първоначално с черен флумастер, тебешир или блажна боя, а няколко години след това и с помощта на специални спрейове и бои.

Дали обитателите на тази кооперация ще задържат графита на входната ѝ врата? Снимка: Емил Л. Георгиев

Имаше и една организирана обществена инициатива артисти художници да изрисуват красиво потресаващите с грозотията и сивотата си улични разпределителни електрически постове. Благодарение на нея на улица „Шишман“ все още могат да се видят някои наистина впечатляващи работи, сред които и т.нар. „Двата попа“ или изрисуваните свещеници на входа на градинката на църквата „Свети Седмочисленици“.

Попове по елтаблата на „Шишман“. Снимка: Емил Л. Георгиев

И още религиозни теми в района. Снимка: Емил Л. Георгиев

По това време като графити артисти се изразяваха предимно хора, които така или иначе вече се занимаваха с изкуство – графични дизайнери, плакатисти, дизайнери, рекламисти и други. Въпросната акция се оказа истински значима за градската среда и хората, които ежедневно я обживяват. Оформена като артистичен проект, тя всъщност даде зелена светлина на уличното рисуване и утвърди добрите му работи като художествено изкуство. С което сложи и рязка граница между вандалското драскане по градските фасади и рисуването на графити с послание.

Едно от прочутите елтабла на „Шишман“. Снимка: Емил Л. Георгиев

И още едно. Снимка: Емил Л. Георгиев

Какво ли крие в шкафчето тази Дама Пика? Снимка: Емил Л. Георгиев

На улица „Шишман“ този цялостен процес може все още да бъде проследен и видян като по учебник, тъй като по сградите още присъстват заедно всички форми на неговото развитие – от к*р и „тетрадката за упражнения“ до майсторски изрисувани пана със социална идея и мисъл. Дължим го на общата столична институционална немарливост, но да ви кажа честно, в този случай в това има позитив.

„Шишман“ като мини-албум по графити стилове

Да си напишеш инициалите с маркер или спрей на нечия клета ограда може и да не е все още изкуство, обаче си има стилово определение, към което то вече спада – т.нар. свободен стил. На „Шишман“ ще го видите особено силно изразен – общо взето няма столичен начинаещ „драскач“, който да не се е изкушил да се обозначи там по този все още доста примитивен начин.

Текстът не се чете… Снимка: Емил Л. Георгиев

Следващ в стиловата таблица на графити арта е разхвърляният стил. Той се характеризира с набързо направени елементи от няколко цвята. Тук прецизността не е важна – смисълът е да се драсне нещото за възможно най-кратко време. И такива графити можете да видите на артистичната столична улица – те нямат послание, просто са там като „малка беля“, като изплезен език или плахо вдигнат среден пръст.

Когато като артист минеш и през този период, следва да си направиш свой Tag. Това е стилизиран надпис в един цвят, който контрастира с основния фон. И такива тагове можете да видите из тротоарите на малката уличка. Както и преплитащи се букви, точки и черти, които трудно можеш да разчетеш. Те пък спадат към дивия стил на графити изкуството.

Може би най-интересният графит на „Шишман“. Снимка: Емил Л. Георгиев

В близост до Руската гимназия (133-о СОУ) има един забравен от общината и администрацията бивш пункт за вторични суровини. Там от време на време можете да видите и графити в стил разрушителна бомба. Тяхната цел е да заемат цялата възможна повърхност, за да попречат на други артисти да рисуват на същото място. Това, както и да го наречем, си е проява на абсолютно съзнание за значимостта на това, което си нарисувал, ерго, вече говорим за осъзнати автори с подобаващо самочувствие.

Безчет културни пластове се крият под този нечетивен надпис на пункта за вторични суровини на „Шишман“. Снимка: Емил Л. Георгиев

Истината е, че сред „рисунките“ из стените на „Шишман“ все още не може да се види наистина майсторски графит. А би било добре това обичано от графити художниците място, което има артистичен дух и специфична бохемска атмосфера, да бъде платно за такива творби.

Какво говорят графитите на „Шишман“

Любимият ми е „Добре, че живота е красив“ (това е оригиналният му правопис). Мисля си, че това е едно от най-оптимистичните послания, които мога да прочета из столичните улици, нищо че абсурдно е изписано с червена боя, която наподобява разтекла се кръв. Май точно в този парадокс му е и хубавото. Въпреки че някой е решил фактически да контрира това твърдение, като в самия надпис е добавил „не е за вярване“. Дали е за вярване, или не не е важно – по-важно е, че из тази стена и покрай този графит всъщност се е завързал разговор.

Пропускам като не толкова впечатляващи разните там надписи „Враговете и душманите са живи“ и класическата „Оставка“, но не мога да отрека, че в контекта на точно тази улица и обкръжаващата среда някои от посланията излизат от познатия си смисъл и се четат с други очи. Като „Трай, бабо, за хубост“ например. Или другите ми фаворити – издрасканият набързо надпис констатация „Спрете да бъдете курви и всичко ще се оправи“, изписаното с шаблон „Между властта и свободата не може да има приятелство. Васил Икономов” (има и негова рисунка портрет), непосредствено изписан до входна бяла врата, от която ни гледа Чарли Чаплин в цял ръст, и сюрреалистичното, но някак мило „Не дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче“. Нямам представа кой и защо е изписал последното с шаблон (вероятно, за да може да го сложи на още много други стени и огради), но всеки път, когато го прочета, ми се оправя настроението. Представям си „дарлинг“, която трезвено се разхожда във вид на сладко пингвинче и цялата сериозност на света зад гърба ми се обезсмисля. Ако и това е част от въздействието на графити изкуството, нямам абсолютно нищо против, даже ми е много приятно!

BNE не е пропуснал да се отбележи. Снимка: Емил Л. Георгиев

И кво?

И това е надпис от „Шишман“. Драснат е с черен спрей върху друг графит с големи, нечетими букви в бледорозово и бледозелено. Забавлява ме с леко отегчената си покана да си довършим започнатия разказ. Какъвто и да е той и за когото и да е предназначен. Просто да се изясним и да преминем нататък, може би за да стигнем до смисъла.

И кво? Снимка: Емил Л. Георгиев

Ами кво… Общо взето това, че улица „Шишман“ вече спокойно може да се припознава като фактическа енциклопедия на българската история в графити изкуството.

Ааа, покрай това „и кво?“ се сетих и че не съм ви казала какво все пак означава онова BNE от началото на този текст! Според малко интервю на артиста, чието име и лице все още не знаем, тази абревиатура може да означава абсолютно всичко.

„Като например – уточнява самият той, – „Bomb Nuclear Explosion“.“

Дали да му повярваме, или да приемем и това като провокация, зависи от свободата на духа, който носим. Този на „Шишман“ определено диша най-добре и най-смислено от всички останали централни софийски „потайности“, където някой нещо драска.


* BNE беше тук – от англ.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах