БНТ е обществена, но не е политически безпристрастна

Уважаема госпожо Анкова,

поводът да Ви пиша е един възторжен репортаж за награждаването на сериала „Под прикритие“ на медийния фестивал в курорта „Албена“. Според репортерката успехът бил толкова голям, че когато излъчвали сериите, улиците на България опустявали – нещо, което преди се е случвало само с „На всеки километър“. След това Вие възторжено казахте, че голям бил и успехът на „Четвърта власт“.

Позволете ми да Ви обърна внимание, че „рапортите“ за филмовите успехи на БНТ са, меко казано, силно преувеличени, а също така, че самохвалството е на път да се превърне в единствения капитал на подчинената Ви телевизия. Която все още претендира да е „обществена“. Ако в първия филм все пак има някаква динамика и тръпка дори, вторият блести с посредствеността на актьорската игра и крайно нереалистичното възпроизвеждане на редакционната действителност в България. Двата филма надали ще останат с големи букви в аналите на българския тв филм. Но, ако приемем, че това е мое предубедено мнение, нека Ви попитам Вие сериозно ли вярвате, че улиците опустяват, когато дават „Под прикритие“? Имал някакви награди – възможно е. Но каква е оценката на българския зрител? Какъв е рейтингът на филма? А на „култовия сериал“ „Четвърта власт“? Колко зрители (всички възрастови групи) ги гледат?

Какво показва съпоставката с други български сериали? Защо БНТ не обяви данните в сравнителен план, за да могат зрители и експерти да си направят сами изводите? И още един въпрос, на който може би не Вие сте най-точният адресат, той е насочен по-скоро към киногилдията: Кога БНТ ще зарадва аудиторията си с един филм не за мутри, ченгета, корумпирани политици и журналисти, а за нормални хора например? Може би не знаете, но сериалът Cuentame como paso (в превод – „Разкажи ми как се е случило“), излъчван по испанската обществена телевизия TVE, вече 15-а година е най-гледаният в Испания. В него се разказва за живота на обикновено семейство, преселило се да живее в Мадрид през 70-те години на миналия век, за възходите и паденията му, за любов и чисто човешки взаимоотношения – а всичко това на фона на последните години на франкизма и прехода към демокрация.

И един още по-сериозен въпрос: Защо не оповестявате всички данни за гледаемостта и пазарния дял на обществената БНТ 1? Както и за БНТ 2?

БНТ се издържа почти изцяло от бюджета, т.е. от данъкоплатците. 65 млн. лв. държавна субсидия за т.г. може и да не се много за правенето на качествена телевизия, но със сигурност са значима сума, която налага обществото постоянно да бъде информирано какъв продукт се произвежда срещу тези пари. И пак се връщам на проблема за гледаемостта на телевизията, на която сте генерален директор втори мандат.

Как ще коментирате данните на ГАРБ за март 2014 г., според които БНТ 1 има пазаран дял от цели… 5%, с един процентен пункт по-малко от ТВ 7 и само с 2 процентни пункта повече от Kino Nova? За сравнение – пазарният дял на Би Ти Ви e 27%, а на Нова тв – 18% .

През март в Топ 50 попадат само три предавания от БНТ 1 (сред тях – две футболни срещи), класирани съответно на 9-о, 21-во и 40-о място. Новините на БНТ 1 остават в класацията след тези на Би Ти Ви и Нова тв. А каква е истината за публицистичните предавания? Каква е гледаемостта на едно предаване като „Животът и други неща“ на тандема Григорови например в сравнителен план с други подобни продукции в конкурентните телевизии?

За съжаление данни за ниска гледаемост на БНТ и предаванията излизат и за предходни месеци и години, а българската обществена телевизия е далеч от образците, които би трябвало да следва – BBC, ARD, ZDF, скандинавските обществени телевизии. Техните новини, актуални политически предавания и филми са по-гледани или се конкурират на равна нога с аналогичните продукции на частните оператори. Едно възможно обяснение за упадъка на БНТ 1, за който, разбира се, не обвинявам само Вас, са скучните институционални новини. Да вземем репортажите от по няколко минути за протоколни визити на български държавни мъже и жени в чужбина. Кой се интересува от това, че премиерът Орешарски открил български ресторант във Виетнам или от визитата на президента Плевнелиев в Катар на фона на съобщения на износ на българско агнешко и пилешко месо за тази страна? Такива „новини“ никога не биха попаднали в горепосочените обществени медии. За вкаменелостта на повечето публицистични предавания по БНТ пък не си струва да говорим.

Ще добавя и убеждението си, че БНТ не е политически безпристрастна. Кое налагаше да отразява дни наред протестите против правителството, след като те се редуцираха до няколко десетки души? Това ли е разбирането на репортерите и редакторите в поверената Ви телевизия за „новина“ и „обективност“? А Вашето? Също толкова абсурдно беше отразяването и на контрапротестите от по няколко десетки души – дни наред, уж в името на плурализма на гледните точки. Може ли да бъде политически безпристрастна една телевизия, чиито знакови лица бяха пряко ангажирани с антиправителствените протести от лятото на м.г.?“ Програмната директорка на национална обществена (?!) медия БНТ г-жа Севда Шишманова (между другото – продуцент и на „Четвърта власт“ – И.И.) активно участва в антиправителствените протести, освирква правителството по площадите, иска оставки, скандира „Червени боклуци“ срещу една политическа партия. Щатен журналист в същата БНТ – г-н Камен Алипиев, неуморно громи във фейсбук същата политическа партия и нейните привърженици и даже им пожелава неутронна бомба да изпепели техен масов форум (БСП и техния събор на Бузлуджа). (Цитатът е от сайта Хаштаг-BG). Какво казват за такива случаи Етичният кодекс или Правилникът за работа на журналистите в БНТ?

Вие (а и УС на БНТ) чувствате ли някаква лична вина за незавидното състояние, в което се намира т.нар. обществена телевизия? Ако отговорът Ви е „да“ – каква е тя? И накрая – готова ли сте да участвате в реални, а не режисирани дебати за бъдещето на БНТ и на модела на обществените медии в България въобще? Написах Ви това писмо, защото не ми е безразлично как БНТ пропиля шанса си да се превърне в гледана, уважавана и интересна обществена телевизия. От каквато България безспорно има нужда.

*Заглавието е на „Площад Славейков“