Нов ракурс към един скандал между творци възникна след появата на статията „Как името на един художник бе заличено от събитие в Софийска опера“, публикувана в „Площад Славейков“. От БНТ получихме писмо, в което се твърди, че вината за отсъствието на Николай Панайотов от техния филм, посветен за четирилогията „Пръстенът на Нибелунга“, не е тяхна, а на самия художник.
Миглена Стойчева, автор на документалния филм „Българският пръстен на Вагнер”, заявява, че върху нея не е оказван натиск да заличи името на художника Николай Панайотов, както и неговото присъствие в създаването на четирилогията „Пръстенът…“ от Рихард Вагнер.
Да припомним случая. Художникът Николай Панайотов е създал изумителната сценография и костюми на четирите оперни спектакъла, поставени на директора на Софийска опера Пламен Карталов. Панайотов разкрива, че името му е било заличено от афишите на Софийска опера. Това установил самият той при последното си завръщане у нас от Париж, където живее и работи от години. Разказва, че му се налага да прониква в салона през задния вход, за да види творбите си на сцената (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
Епичните си битки с директора живописецът описва в блога си в интернет чрез приказната история за твореца Никзиг и мандарина Хагеноф.
„Отвсякъде се показва единствено Хагеноф (бел. ред. – Пламен Карталов), като се представя за сам и единствен създател, който е международно оценен и национално свръхнаграден за най-амбициозното и първо на Балканите поставяне на Цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“, разказва художникът.
Панайотов твърди, че му е отказан дори служебен билет за спектакъла, принуден е да се вмъква в сградата тайно и да гледа инкогнито своя четиригодишен труд. По думите на Панайотов Карталов сам обира всички овации.
Ето какво уточнява журналистката Миглена Стойчева от БНТ:
„Безспорно, поставянето на творба като „Пръстенът на Нибелунга” за първи път в България е събитие, което представлява интерес за БНТ в качеството й на обществена телевизия. По тази причина аз предложих и продуцентският съвет на Дирекция „Информация” прие да бъде заснет документален филм за събитието, който да се представи в рубриката „В кадър”.
При решението ми за конструкция на визуалния и съдържателен разказ, като автор възприех подход, при който мой текст напълно липсва и всеки от участниците в проекта представя лично своя труд. За целта всички участници бяха поканени лично от мен за интервюта, които направих непосредствено преди всеки от четирите спектакъла. Разбира се, че покана бе отправена и към г-н Панайотов. При това неведнъж, а в три поредни дни. Поради своята заетост той отклоняваше моите покани под предлог, че е ангажиран с многото чуждестранни критици, които бяха дошли за събитието. Накрая се уговорихме интервюто да се случи час преди последния спектакъл от цикъла. В уговореното време аз и моят екип бяхме на мястото на нашата среща. Г-н Панайотов, обаче, не дойде. Потърсих го неколкократно на мобилния му телефон, защото допусках, че е възможно да е забравил за уговорката. Той така и не ми отговори, нито веднага, нито ми върна обаждане по-късно.
Технологията на телевизионното производство и снимачният тракт, който е строго фиксиран, ме накараха да се лиша от това интервю, защото по всичко личеше, че г-н Панайотов няма желание то да се осъществи. Филмът беше монтиран и излъчен.
Истинската изненада за мен настъпи, когато г-н Панайотов се свърза с мен, за да ми държи сметка за своето отсъствие от филма. Аз му изпратих писмен отговор, в който му припомних обстоятелствата около несъстоялото се интервю. Изненадана бях и от неговия упрек, че е трябвало да го потърся в Париж, където живее или пък да го потърся при неговото участие в Празниците на изкуствата „Аполния”. Сами разбирате, че това звучи абсурдно, при положение, че г-н Панайотов не отговори нито веднъж на моите обаждания, за да уточним евентуална смяна на поисканото интервю. След като получи моя отговор, г-н Панайотов очевидно не остана удовлетворен и последователно поиска писмен отговор от изпълнителния директор на БНТ Симеон Касабов, делегирания продуцент на „В кадър” Петя Тетевенска и накрая от генералния директор Вяра Анкова, след като писмен отговор по този случай беше поискан на телевизията от СЕМ. Г-н Панайотов получи писмен отговор от всички тях. Като резултат от неговото последвало настояване, бе осъществена среща между него и директора на Дирекция „Информация” Даниел Чипев. За да покажем, че няма лично отношение към г-н Панайотов, заснехме репортаж от неговото ателие, в което разказахме за постиженията му като творец, включително за работата му по една от най-мащабните оперни постановки – „Пръстенът на нибелунга“. Репортажът беше излъчен на 26 юли 2014 година в централната емисия „По света и у нас”.
http://bnt.bg/news/kultura/kak-se-gradi-stsenichnata-postanovka-na-pra-stena-t-na-nibelunga
Очаквахме, че с това действие сме удовлетворили неговите претенции към БНТ. Видно е, че в публикацията на Вашия сайт г-н Панайотов излага своето лично неудовлетворение от своите взаимоотношения със Софийската опера. Затова съм неприятно изненадана, че той отново замесва името на БНТ в публичното пространство като аргумент в един личен спор.
Отново заявявам, че никой не е упражнявал върху мен натиск да залича от филма си участието на Николай Панайотов, защото такова просто не е имало. Неприятно съм изненада, че той дава линк към моя филм, който и в момента е публикуван на сайта на БНТ, но пропуска да спомене за специалния репортаж, посветен на него, и да посочи линка със съответния материал в „По света и у нас”.
Надявам се това да е само пропуск, който не е умишлен и не цели да прави внушения, които нямат нищо общо с действителността.“
„Площад Славейков“ очаква гледната точка на директора на Софийска опера Пламен Карталов.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение