Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Боб чорба по нацистки

За модата да се увиваш в национални флагове и да позираш за снимка с голяма пушка, защото ти е малка... човещината

Българските неонацисти раздават шамари на тъжни хора. - Боб чорба по нацистки

Българските неонацисти раздават шамари на тъжни хора.

Tomorrow belongs to me!
(Песничката на „Хитлерюгенд“ от „Кабаре“)

Стана модно да биеш хора, особено ако са мургави. Стана модно да ги връзваш със свински опаш… пардон, с пластмасова връв, да ги изхвърляш през границата и да се снимаш как пердашиш седемнайсетгодишни хлапета. Стана модно да хвалиш типове с такова поведение и да си поръчваш цензура над иронично настроени карикатуристи, ако си правителствен шеф. Стана модно да обираш телефоните и парите на мургавите нещастници около границата и никога да не ги предаваш на полицията, защото си иззел нейните функции. Стана модно да се увиваш в национални флагове и да позираш за снимка с голяма пушка, защото ти е малка… човещината.

Нацизмът не беше ли онова зловещо-елегантно движение на лоши хора в чисти униформи – сиви за Вермахта и черни за SS – които говорят зли неща със самодоволен немски акцент? Доколкото си спомням, нацистите са арийци, високи по два метра, светлоруси, синеоки, като правило не много интелигентни и склонни да измъчват фатални жени във влажни мазета. Цитират „Моята борба“, „Фауст“ и „Старата Еда“, слушат Рихардовците Вагнер и Щраус, пият шампанско и маниакално се смеят, обмисляйки планове за завладяване на света. По дяволите, къде са ми нацистите? Това, което ни се предлага в България, изглежда много тъжно на фона на типовете от средата на ХХ в. Да, те бяха изверги, но поне имаха някакво лустро.

Докато нашите неонацисти дори лустрация нямат. Ходят в мърляви анцузи. Неопрятни са. Слушат чалга. Живеят в чалга. Блъскат анаболи, а мечтаят за шкембе-чорба. Крадат на дребно от тъжни хора. Правят се на „защитници на вярата“, а нямат идея, че вчера и оня ден Вселенският патриарх и атинският митрополит са били на остров Лесбос, за да помагат на бежанци. Или пък може би нашите доморасли „защитници на вярата“ смятат, че владиците също крадат часовници и раздават шамари, когато камерите са изключени. Празнотата в погледите на хората от така наречените „патрули“ заслужава най-вече гавра.

Динковщината стана български образ на vigilante-героизма. Хората по света си измислят Зоро, който е добре облечен и се фехтува по покривите. Измислят си Супермен, който в свободното си време е журналист и изглежда добре. Измислят си Батман, който определено има стил. Нашите супергерои тук си въобразяват, че са всичко това, но всъщност изглеждат отвратително – при това не само естетически, а и в чисто етическо отношение. Поведението им е на селски бекове. Тези хора не желаят, а и не могат да научат нормален български. Гледаш ги и си мислиш: „Това има право да гласува?“ Или още по-лошо: „Това има право да носи оръжие?!“ Същевременно разни дискредитирани социологически агенции ни казват, че над половината население било одобрявало това войнстващо свинство. Не мога да не се запитам: кого ли обслужват подобни уверения? Дали целта не е тъкмо да повярваме, че чесновият нацизъм е без алтернатива? Социологията доста често си е адверториал по 6i6i-евски.

Тройкаджии, лишени от елементарно разбиране за редно и нередно, разбеснелите се из страната ни неонацисти вероятно са водени от вчерашни проруски наемници в Донбас. И имат потенциала утре сами да вземат самолета до Донецк, за да бъдат отстреляни от някой украински снайперист… а, не, извинявам се. Няма шанс да загинат, защото такива хора са страхливи. Те са силни само пред камерите или пък срещу безпомощни бежанци. Имат кураж само пред нещастници с вързани китки.

Селският батка е обида за българския патриотизъм. Последните истински патриоти май са били офицерите, взривени в „Света Неделя“ или доизбити от т. нар. „народен“ съд. Онези офицери са се сражавали за България срещу истински противникови армии в името на национален идеал. Докато тези днес, вмирисаните на чесън, псевдоправославие, руска пропаганда, ксенофобия и национализъм от комплексарски тип – това не са патриоти. Това са животни.

Да не ги подценяваме, те са донякъде опасни. Днес връзват бежанци, а утре може и да им се прииска да връзват по-нормалните българи, колкото сме останали. Такива бесни кучета имат склонността да се самоорганизират за нови и нови безчинства. Законът не означава нищо за тях. Но не е вярно, че сме безпомощни срещу тях. В България полицията очевидно става само за преследване на протести, а не за опазване на реда или за охрана на границите. Следователно нормалните хора нямат ли същото основание да се самоорганизират срещу динкоидите и да очакват по някое височайше „конграчулейшънс“?


Всичко от Манол Глишев

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах