Боен клуб „България“

Разбира се, че двата последователни побоя могат да бъдат безкрайно несвързани един с друг. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, обикновената престъпност първа усеща кризата във властта, даже не толкова във властта, а във властването и веднага зачестяват побоите, квартирните кражби, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из населеното място.

Но случващото се може да породи и други притеснения. Създава се възможност обществото да се разтревожи прекалено, да си помисли, че всеки може да бъде следващият, сякаш се бие напосоки, малтретира се без определена връзка с реалността – юристи, журналисти, кой още, може би друга обществена професия и то така, че никой да не е сигурен защо е побоят и винаги да може да се спекулира, че има за какво, няма дим без огън.

Така се ражда паниката в обществото, поражда се обща несигурност, задава се социална нестабилност, създава се недоверие в институциите, започват да се чуват позиви за силна ръка и зачестяват всевъзможни вопли, че няма държава и в същото време, че държавата трябва да се намеси.

Още по-тревожното е, че отдавна личи – моделът на Прехода е изчерпан, по-нататък така не може да продължава, изсмукани са силите на държавата, всъщност на държавността, стихийно е поведението на елита, плячкаджийско и лобистко е отношението на големия бизнес, пропиляна е енергията на гражданите, липсва каквато и да било стратегия за управление, всичко е един ПиаР, даже не ПиаР, а ПРопаганда, взаимнопротиворечаща си и прибягваща понякога до търчи лъжи и зажми да те лажем, с откровено нехайство на институциите какво му е на народа и с лишена от каквато и да било логика властова импровизация.

Затова, ако нашето общество има система за ранно сигнализиране, дори не система, а някакви поне сетива, то трябва да разчете сигналите навреме. А политическият елит да осъзнае, че всички вървим като по въже, опънато между хаоса на управлението и анархията на обществените процеси…

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Публикуваме го с позволението на автора. Заглавието е на „Площад Славейков“.