Бог, България, убиецът и неговият Черни връх

Върху тялото на убиеца пише „БГ“ и 1986 – годината на собственото му раждане. Родолюбец и себелюбец – типичен образ от днешния ден, виждаме ги непрекъснато, крещят „дживейбалгария“ и се смятат за венец на мирозданието – арогантни, нагли, груби.

Патриотичното изявление на убиеца Георги обаче носи двойно значение – това БГ, разделено на две от лъва, звучи и като Бог. Думата и годината са свързани и това е някакво ужасяващо признание – Георги, оня, който отне два живота снощи на бул. „Черни връх“, вярва, че е нещо като Бог. Всесилен, неподлежащ на наказание, вездесъщ и някак невинно зъл. Невинно, защото това не е осъзната и целенасочена злина, тя е атавистична и мълчалива част от същността му. Защото злото е в корена на хаоса, който отказва да се подчини на реда и затова убива, убива, убива…

Пак от тялото на убиеца с джипа става ясно, че родителите му са родени през 1959 и 1960 г. Поколението, което трябваше да възпита новите хора на новото време, но успя единствено да оплеска нещата още повече. 36-годишният Георги, почти връстник на Прехода, е възпитан в пренебрежение към всички, освен към собствените си желания. И това води до смърт – смърт на хора, държави, общества…

По тялото на Георги е изписана още една година – 2000. Не знам дали става дума за сестра или съпруга, но точно през тази година е родено едно от двете загинали момичета. Родена през новото хилядолетие, тази млада жена е станала жертва не само на безумния убиец Георги, но и на всички нас, които не успяхме за 30 години да научим всички георгиевци, че правилата се спазват, че неспазването им води до наказания, че никой не е над закона. И никой не е Бог.

Страшно е да си го помислим, но убиецът от „Черни връх“ не е един. Много са. Ходят сред нас и не ги виждаме, докато не връхлетят с джиповете си върху живота ни. Убиват не само на улицата и не само телата – убиват надеждите ни за по-добър живот, убиват бизнеса, като го превръщат в корупционно блато, убиват истината, като я заместват с лъжи и липса на принципи.

Вероятно звучи патетично и твърде драматично, но тази катастрофа е симптом на тежка болест. Тя можеше да бъде предотвратена, ако убиецът Георги беше работил усилено за този джип – хората ценят изработеното, а полученото чрез далавери се жертва лесно. Можеше да бъде предотвратена, ако полицията си беше свършила работата и беше арестувала убиеца още първия път, когато го е хванала в готовност за убиване, или поне когато най-после му е отнела книжката, преди цял месец. Катастрофата можеше да бъде предотвратена, ако ежевечерните гонки по „Черни връх“ бяха спрени още в зародиш от същата тази мързелива и „добре мотивирана“ полиция, която иначе с удоволствие се намесва в потушаването на протести.

Всеки път, когато се случи нещо като тази катастрофа, вкупом сме потресени. Страдаме, разсъждаваме, възмущаваме се. И животът продължава, регистрирал потреса ни, но все същият. До следващия убиец. Не успяваме да видим връзката между нещата, а тя е здрава – започва се от начина, по който всички ние подреждаме държавата си, от начина, по който избираме управници, от начина, по който се отнасяме към законите, от вътрешното ни убеждение (и от липсата му), че никой няма право да се чувства по-голям, по-значим и безнаказан от другите. Някак привикнахме, че убийците не понасят наказание, примирено си казваме, че това е поредната възмутителна история, но очакваме някой друг, на когото сме връчили „божествената секира“, да отсече главата на змията. И дори не знаем кой е този друг.

Сега всичко зависи от това колко пари има убиецът, колко пари и връзки имат родителите му. Ние знаем, че всичко зависи от това. Опитайте се да го обясните на европеец, от ония, истинските. Няма да ви разбере изобщо. Виж, руснаците биха разбрали. При тях е същото.

Всеки георги, който убива хора и общества – с джип или с пренебрежение към реда – е стъпка към откъсването ни от Европа. Ето ви я връзката с истински големите неща.