Бог е българка!

Шест медала на олимпиадата, от които три са златни. И всички те са на жени.

Има ли изводи, които трябва да си направим след тази женска лавина от медали? Вероятно, но те със сигурност не са в посока, че българските мъже изостават, зле са, отстъпили са дори традиционно мъжки спортове на по-нежната половинка и т.н. Всъщност единственият извод, който можем да направим и нашите медалистки повтарят непрекъснато, е, че ако си поставиш цел и работиш неуморно за нея, все някога ще постигнеш успех.

Пример за това получихме и днес, след като българските художествени гимнастички най-сетне взеха олимпийското злато след десетилетия и поколения неуморен труд. След дългогодишна травма от пренебрегване за сметка на рускините. След като преди цели 10 години Илияна Раева пое федерацията точно с тази цел.

Медалите на българските жени не бива да служат за ново разделение, а за обединение. Да са пример, че дори и всички обстоятелства да са срещу нас – лично или като народ, винаги можем да ги преодолеем, стъпка по стъпка, работейки за целта си. Да се научим да стъпваме на успехите на хората преди нас, да загърбваме различията си по други теми и да анализираме слабостите, проблемите и грешките с желанието да ги отстраним, но не да започваме винаги отначало.

Защо жените, а не мъжете донесоха медалите този път? Причините вероятно са твърде много, за да ги изброим тук, част от тях са и съвсем индивидуални. Просто в този момент на това място имаме съзвездие от момичета, които са посветили живота си на своя спорт и са постигнали заслужената от тях победа. Има и стратегия на държавата, насочена точно към техните спортове и към тях, защото е направена реалната оценка, че имат най-големи шансове за успех.

Какво трябва да видим отвъд този успех? Факт, е че когато държавата работи заедно със спортистите, върхът е постижим. Но защо тя се намесва едва в крайния етап на подготовката им, когато вече има сериозна спортна биография и успехи, постигнати къде на собствени мускули и силна воля, къде на помощ от федерация и спорадична държавна подкрепа?

Дори и най-глезеният спорт от спечелилите сега – художествената гимнастика, която получаваше добро финансиране през последните години, помни още мизерния път, по който тръгнаха златните днес момичета. Липсата на пари за хотели, нощувките им в долнопробни мотели и пътуването със средства, буквално събрани от тук и там от Раева.

Разбира се, спортът е огромен бизнес, в който се въртят милиарди и държава като България трудно може да се сравнява със спортни величия като САЩ и Русия. Но златото на момичетата в художествената гимнастика, с което детронираха Русия от първото място, за което тя бе абонирана от 25 години, показва, че при насочване на всички усилия към еднацел, дори и това е възможно.