Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бог е мъртъв, да живее Бог!

Презрението на интелектуалци-атеисти към хора, които са открили Бог, е на дъното на провала на нацията

 - Бог е мъртъв, да живее Бог!

Напоследък хем се говори за вяра и религия, хем темата остава недоизказана, неразбрана, дори дискриминирана. На пръв поглед те изглеждат едно и също, но не са. Не всеки, който е религиозен, е християнин. Вбесяващ пример за това е българското духовенство. Нито пък всеки, спазващ правилата на християнството или будизма, е религиозен. Томас Джеферсън издава своя версия на Библията, която създава буквално изрязвайки с бръснарско ножче от Библията всички чудеса, оставяйки чистите и ясни принципи на християнството според Исус Христос. Деисти като Джеферсън са Бетовен и Волтер. Необяснимото не означава, че няма или има Бог, а чудесата не са нищо повече от степен на познание, до която науката не е достигнала, и може би никога няма да достигне.

Темата на този текст обаче е доколко обществото ни е толерантно към вярващите. Думата „вярващ“ в България е синоним на леко тъп човек. За 45 години вярата беше успешно унищожена и заместена с религия без Бог. Комунизмът е това – изискване за безпрекословно подчинение на догма, в която отсъства всякаква мистерия. Резултатът от възпитанието, което сме получавали от родители, общество и учители, и благодарение на което всичко свършва с „разстрел, а след него червеи“, е примерно, че мои приятели осъзнали от текстовете ми, че вярвам в Силата, са изненадани и отблъснати от моята „изостаналост“.

Неведнъж съм била свидетел на презрително отношение към хора, които са открили Бог в религиозния смисъл на думата. Това отношение на интелектуалци-атеисти към света на отказалите да бъдат прагматици-материалисти е на дъното на провала на нацията. Дали комунистите са виновни, или българите са повече езичници-езотерици, вярващи във врачки, клетви, баячки и магии, няма значение. Резултатът от едното или другото, или двете смесени в абсурдна симбиоза, лишава българския народ от възможност за единство. Прави го слаб. Неспособен да надскочи не злободневието, а Злото в ежедневието си. Създава огромен духовен вакуум, който изброява ежечасни разкрития на ченгета, и няма друга функция, освен да поддържа постоянно ниво на безсилна ярост, липса на опора и надежда.

Дълбоко вкорененият страх от репресии в колективното ни подсъзнание няма нищо общо с градивния страх от абсолютно негарантираното наказание от абстрактна висша сила. Абстрактността прави този страх философски, свързан с душата и възможността й за възход или падение, докато страхът от човешката мерзост е на ниво стомах. Вледеняващ и осакатяващ, лишаващ от достойнство. Стомахът е празен, ако не предадем ближния си. Обаче ако не напълним стомаха си, отказвайки да предадем ближния в името на някаква по-висша цел, наградата е нематериална, но съхранява доброто в човека.

И понеже нищо не е случайно – теория, която много хора дълбоко в себе си не отричат, въпреки атеизма си –разсъждавайки по този текст на Витоша, срещнах една жена. Както си слизах по пътеката от Меча поляна, към мен със страшна радост се затича дакелче. Появи се и собственичката му, викайки на български с чуждестранен акцент: „Дора, Дора, ела тук!“. Дора обаче беше в еуфория и изобщо не я послуша. Попитах жената откъде е. Оказа се американка, работеща в България за малка църква. Разприказвахме се, беше от Айова, от малко градче с 800 жители близо до Де Мойн. Представяйки се, каза, че името й Сара е много разпространено кучешко име в България. Дора е второто й българско куче, предишното се казвало Една. Нямало как да кръсти второто Две, защото не звучало добре и го кръстила с човешко име. Засмя се – нейното е кучешко, а на кучето човешко.

Преди да дойде в България, където е от 20 години, работила във Филипините. Попитах я как й се вижда тук. Замисли се за секунда и каза, че България е прекрасна страна, но хората нямат страх от Бог. Даде за пример шофирането и политиците. Според нея поведението по пътищата е лошо, няма толерантност към другите. А българските политици й напомнят на Имелда Маркос, която казва: „Не съм имала три хиляди чифта обувки, имах само хиляда и шестотин“.

Интелектуалците притежават достатъчно философски багаж, за да могат да преминат през живота натоварени с личния си смисъл и да нямат нужда от идеята за подкрепа или наказание свише, както и от възможността за живот след смъртта. Образованието и заниманията им ги разграничават от изкушенията, които предлагат политиката и бизнеса. Продажността, разбира се, е въпрос на възпитание, както и на личен морал. Когато си учен от малък, че само хора ще те съдят, но няма шанс да бъдеш шамаросан свише, прегрешенията не изглеждат толкова страшни. Човек винаги може да бъде подкупен или излъган. Бог няма. Няма и обещание за нищо в следващ живот. Животът е само тук и сега. С тези пари, до които можеш да се докопаш в момента. А после „червеи“ – в кавички, защото пак цитирам Вапцаров. Заради едните червеи няма да си разваляш удобството и печалбата.

Цялата лява световна медийна общественост бълва омраза срещу християнството, но не дава дума да се каже срещу исляма. Доводът, че християнството е изклало милиони хора, е верен, но несъстоятелен. Зверства в негово име не са се случвали няколко века. Християнството е научило уроците си, докато всички виждаме какво причинява екстремният ислям. Екстремно християнство има тук-там в някои църкви в Америка, но това са изолирани случаи. А и колко да е екстремно? Никой не е взривил джамия или убил мюсюлманин от омраза, докато обратното се случва непрекъснато в Сирия, а и на други места по света. Така или иначе този текст не е за исляма срещу християнството, а за презрението и липса на толерантност на невярващите към вярващите.

Познанието ни за света е базисно. Можем да се съмняваме в съществуването на висша сила, както правят агностиците, но не и да смятаме разума си за по-висш, само защото не вярваме на нищо повече, освен себе си. Граничността е чисто човешки дефект, който не ни позволява да напуснем представите си в името на непознатото. А линчът срещу християнския модел, в който живеем, е разрушителен и помага на враговете на цивилизацията.

Не бива да се забравя, че основите на християнството са почти същите като будизма. И нетърпимостта, презрението и подигравките към вярващите ще изиграят лоша роля на човечеството. Свръх-човеци няма, а хората имат нужда от висша цел, за да могат да понесат трудностите на живота си. Тези, които презират нечия вяра, са неосъзнати цензори, възпитани в комунистически мироглед. Вярата е морален барометър, помагащ да се опазиш максимално цял в свят от развенчани модели на управление и на индивидуално оцеляване. Въпросът кой е „по-интелигентен“ – вярващият или атеистът, е нелеп в контекста на една Вселена, в която засега сме срещали само себе си, а тя е безкрайна. Толерантността и в двете посоки е наложителна, поне докато не се намери категорично доказателство в едната или другата посока. Въпреки всички опити да се стигне до категорично заключение, такова засега няма. И да се отрича реда, според който обикновеният човек намира смисъл и морален регулатор на съществуванието му, е вредно не само за тези, които имат връзка с нещо по-далечно и необяснимо от скоростния интернет.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах