Богат гроб на 5 хиляди години открит под могила във Варненско

Необичайна погребална практика от Ранната бронзова епоха откриха археолозите при спасителни разкопки край село Равна гора, област Варна. В скромна могила, висока 60 сантиметра и с диаметър около 20 метра, е положен един-единствен покойник, а съпътстващите погребални дарове и ритуали са белег за високата му обществена значимост преди около 5 хил. години.

Това е първият гроб от ранната Бронзова епоха, открит на Юг от варненските езера. До тялото са поставени три керамични съда – две купи и амфора. Съдовете са типични за периода в региона, като подобни по форма и украса са откривани в селищата по брега на днешните Варненски езера. Поставянето им обаче в могилните гробове като инвентар, съпътстващ покойника в отвъдното, е рядкост, казват археолозите в екипа, ръководен от доц. Стефан Александров (Национален археологически институт с музей – БАН). Още по-голяма рядкост е поставянето на три съда в гроба. Това е едва вторият могилен комплекс от епохата в Северна България с подобен брой съдове, което косвено намеква за значимостта на погребания индивид.

Погребаният несъмнено е бил важна личност в обществото си, отбелязват учените. Снимка: Росица Манова

Гробната яма е дълбока около метър, като на места стените ú са „облицовани“ със средни по големина камъни. По дъното ú са регистрирани следи от обработка с бяла обмазка и от органична постелка, върху която са положени мъртвият и погребалните дарове. Покойникът – възрастен индивид, е положен полунадясно със свити в коленете крака, поза, типична за мъртъвците, датирани от първата половина на III хилядолетие пр. Хр. в Североизточна България.

Покойникът е положен с широко отворена уста, а точно пред нея е поставен червеният пигмент, вероятно символ на прераждането. Снимка: Росица Манова

Че в ямата е положена важна личност става ясно и от щедрото използване на пигмент в погребалния ритуал. Пред широко отворената уста на мъртвия е поставена бучка червен пигмент със значителни размери, а два от камъните са посипани обилно с жълт пигмент. Подобни случаи не са срещани досега на територията на България, обясни за „Площад Славейков“ д.н. Росица Манова. Предстоят цялостни физикохимични анализи, но първоначалната теория е, че жълтият пигмент е жълта охра (гьотит) и вероятно към него е добавен и опимент – жълт пигмент, съдържащ арсен. Подобни случаи са регистрирани в Месопотамия и Египет и винаги се асоциират с женски погребения, изтъква тя.

Керамичните съдове от ямата не са в добро състояние. Снимка: Росица Манова

Употребата на червения пигмент при погребенията е характерен за периода в региона – по-рано през археологическия сезон екипът на доц. Александров съобщи за практиката при гробни комплекси край варненското село Ветрино. Предвид резултатите от проучванията на надгробните могили край Ветрино, екипът предполага, че поръсването на пигмент е задължителен елемент при изпращането на високопоставени членове на обществото. Ритуалът вероятно е свързван с прераждането.

Двата пигмента от гроба край Равна гора предстои да бъдат изследвани, за да се установи техният произход и мястото им на добиване. Анализът ще даде нови данни за етнокултурните контакти и влияния през Ранната бронзова епоха в района, надяват се учените.

Жълтият пигмент може би е гьотит, като съществува голяма вероятност към него да е добавен и опимент – жълт пигмент, съдържащ арсен. Снимка: Росица Манова