Богинята край Мартин Скорсезе

Мартин Скорсезе бе на фестивала „Телюрайд“ в едноименното градче в Колорадо в събота – но не да представи най-новия си филм „Ирландецът“, а за да почете паметта на френската режисьорка Анес Варда, починала през март тази година на 90-годишна възраст. Скорсезе се среща с нея за пръв път именно там през 1977 г. Режисьорът я описа като „един от боговете на киното“, отбелязвайки, че „ние станахме приятели – и останахме такива“, съобщава „Холивуд Рипортър“.

Специален панел на фестивал бе посветен на режисьорката от френската нова вълна, като негов модератор бе Анет Инсдорф, професор от Колумбийския филмов университет. Веднага след лекцията ѝ бе прожектиран филмът „Варда от Анес“. Сред публиката са присъствали синът и дъщерята на Варда – Матю и Розали Деми (и двамата от връзката ѝ с Жак Деми), както и Том Луди, основател на филмовия форум и асистент на режисьорката в два от филмите ѝ, заснети в Сан Франциско през 60-те.

На панела са припомнени постиженията на Варда – на 2 март 2018 г. Варда получи номинация за „Оскар“ за документалния „Faces/Places“, като с това стана най-възрастният кандидат за наградата на Филмовата академия на САЩ. Това се случи по-малко от година след като взе почетна златна статуетка за „своето съчувствие и любопитство, които формират уникално и интимно кино“.

В Колорадо дъщеря ѝ Розали разказва, че докато растяла, всеки път, когато телефонът у тях звъннел, баща ѝ радостно възкликвал: „Това е Холивуд!“, но разбира се това не било вярно. Един ден обаче през 1967 г. студио „Колумбия“ подписва договор с Жак Деми и семейството се премества в Лос Анджелис.

„Всеки искаше да се срещне с тях, да се научи как се правят филми извън системата на студиата“, споделя Розали.

Но Скорсезе резюмира най-добре личността на Варда във вълнуваща реч с продължителност около 15 минути.

„За мен тя беше чудо, непрекъснато преоткриваща“, казва той, определяйки я като „вдъхновение“.

Тя често се появявала на снимачната площадка на филмите му без предупреждение и за него това винаги носело радост, отбеляза Скорсезе, защото била искрена в мненията си.

„Не ѝ хареса „Кундун“ (филмът на Скорсезе от 1979 г.) – разказва той с усмивка. – Дойде на премиерата на „Вълкът от Уолстрийт“, но не ми каза нищо за него. След това беше в монтажната стая за „Тишина“ (2016). Беше и на снимачната площадка на „Ирландецът“.

Варда го попитала колко е дълъг сценарият на филма – отговорът бил: 180 страници. Тогава тя ахнала от изненада:

„Не може да правиш такива неща! Това е твърде много за теб! Наистина е твърде много!“.

Скорсезе продължава:

„Не можех да ѝ обясня, че работя с „Нетфликс“ и правим нещо различно, експериментално. Вдъхнових се много от нея, знаете ли? Защото на нея не ѝ пукаше – „няма правила“ – това бе ключът за нейната работа“.