Боил Банов, или Изкуството да поддържаш културата

За две години с Вежди Рашидов и около половин година с двама служебни министри (Мартин Иванов и Рашко Младенов) Боил Банов вече е наясно с изкуството да поддържа държавния автомобил в културата. Старичък модел е, отказва да бъде подкарван от всеки и е с висок разход на гориво. Но за някои има тръпка да седнеш в този съветски автомобил – държавата плаща бензина и при всяка катастрофа можеш да се оправдаеш с икономиката и международното положение. Пасажерите в културата доста мрънкат понякога, но дадеш ли им малко пари, могат да бъдат много весела компания…

Трудно може да се отърве без контузии Боил Банов, ако се наеме да извърши реформите, които мнозина министри преди него категорично отказаха. Промяната, от която всички бягат, е изначална – на пряка издръжка на държавата да останат само националните културни институти: Народният театър, Софийската опера, Софийската филхармония, Националният музикален театър, Народната библиотека, Ансамбъл „Филип Кутев“. Останалите да минат към общините, които да издържат сградите, да плащат режийните и заплатите на малък административен екип. Творците пък да бъдат наемани според проектите, залагани в началото на сезона, и всеки театър да кандидатства за финансиране от държавата с проекти.

Жестока би била тази промяна за българските творци. Ще се наложат съкращения, ще настане олелия… въобще – големи главоболия за един министър. А би могъл да си шофира кротко старата волга, без да вдига много шум.

Но театърът определено е за ремонт, както и музикалните институти… С просто око се вижда, че публиката не е достатъчна за културата – понякога на сцената артистите са повече от зрителите в салона. За нова публика държавата не мисли – ако не броим зрителите, добивани чрез телевизионните формати. Защо не ги броим ли? Защото този вид изяви, макар да се провеждат в театъра, най-често нямат много общо с театралното изкуство.

За ремонт са и музеите. Въпреки наличието на т. нар. Български Лувър, София продължава да не разполага с мащабно пространство, подходящо за гастрола на световен артист. А вече е време да бъде поканен такъв, който да превърне столицата ни в част от световната арт сцена. Квадрат 500, например, би могъл да бъде преподреден от световен куратор, поставяйки му нов център и нова концепция.

За ремонт е и киното… За ремонт са сгради, закони…

Книжният бранш е единственият реформиран сектор в българската култура – почти изцяло частен. Но държавата не прави много за достъпа и на всеки до книгите – не дава дори обещаните чрез закон пари за нови книги за библиотеките. Толкова години вече властта отказва да намали или премахне 20-процентния ДДС върху книгата и печата. Това показва отношение – и по-точно липса на такова.

Конкурсите за директори на много културни институти, пуснати от служебния министър Рашко Младенов, стигнаха до задънена улица. Старите кучета отново чакат за постове, младите им колеги дори не помислят да кандидатстват. Администрация е централизирана, властта е оставена в две ръце, на които всички чакат. Няма интерес да се дадат данъчни облекчения на меценатите в културата – че защо: по-полезни са им меценатите в политиката!

За 27 години държавата така и не взе решение трябва ли й култура, за какво точно, какви са дългосрочните цели, които иска да постигне чрез нея. Проблемът бе толкова дълго отлаган, че се превърна в бреме. Банов трябва да отговори на принципния въпрос: коя култура ще подкрепя държавата – евтината или високата. Защото дотук държавата демонстрира отношение единствено към комерсиалната култура, субсидира я – нея, която няма проблем да се самоиздържа – а онази, която се опитва да развива мисленето, е оставена да умре по естествен път.

Да, културата ни е стар очукан автомобил по съветски образец. По него непрекъснато се правят ремонти, зад волана му често се сменят шофьори – едни не знаят как да го карат, други как да го поддържат, трети крадат от бензина. Днес той вече е на трупчета. Надяваме се Боил Банов да го върне някак на държавната магистрала. И нека да започне с нещо конкретно: например със случилото се с Двойната къща. А след това да продължи с ревизия на своя предшественик Вежди Рашидов. Ако не го направи – ще остане съмнението, че все още е нечий заместник.